Знаете ли го онова чувство, когато си като замръзнал и нямаш сили дори да се наревеш пред някого и да си кажеш какво ти е на душата? Онова чувство, което е като камък в гърдите и всъщност не знаеш какво точно е и си мислиш, че е нещо малко, което те е наранило, а всъщност няколко големи неща, от които се опитваш да избягаш. То е като голяма маса сняг, която само чака нечие пляскане с ръце, за да тръгне надолу и да помете всичко със себе си.
Опитвам се да бъда позитивна и да не мисля за тези големи неща и да не се дразня на своята и чуждата простотия, ама не ми се получава. И честно да ви кажа, мисля че това е нормално. Мисля че има нещо гнило във вечно усмихнатите и позитивни хора и че те също имат голям гниещ плод с червеи някъде в себе си, но просто успяват да го прикрият по-добре. Или просто са толкова вцепенени, че не могат да осъзнаят какво им се случва.
В тези моменти нищо няма значение – дали печелиш пари, дали имаш кола, дали можеш да готвиш, колко жени/мъже чукаш, имаш ли деца… просто всичко е една голяма помия, а по средата й си ти и се опитваш да си намериш мястото във всичко това, или може би да си проправиш път през него и да избягаш някъде на по-топло, на по-слънчево, някъде където не ти се налага да мислиш тези неща и да усещаш тази празнина около себе си.
Някъде където думи като “страст”, “вдъхновение”, “път”, “проактивност” не ти се струват изтъркани клишета, които се използват от още по-изтъркани юпита, а имат някакво реално значение и смисъл. Ебаси простотията.
ПОВРЪЩА МИ СЕ БЕ ХОРА!
Нямам сълзи, за да кажа, че ми се реве.
Но има някакви неприятни неща в мене, от които ми се повдига. И трябва да ги излея навън. И си е точно като повръщнята – не знаеш какво изхвърляш, преди да го видиш с очите си – гнусно и гадно, оставящо горчив вкус в устата ти.
Майната ви на всички вас, заради които си мисля добре ли звучи това, което написах току-що.
Може би ако бях като хората, които винаги обвиняват другите, а не себе си, щях да кажа, че заради вас вече ми е толкова празно и гнусно от всичко, което смятате за истинско и красиво. Но истината е, че винаги обвинявам само себе си.
Се тая, заебете я тая простотия и минавайте към следващия непрочетен блог.
А преди това може да чуете тази песен и да й прочетете текста. Там си е казано всичко.
dum spiro spero
„Гледай позитивно” е клише, при това гадничко, защото е йезуитско. Едно от „оръжията” на ония, задачата на които е да ни насочват „гледането” в правилна посока.
Но и „гледай негативно” също не е работа – то обикновено води до отчаяние и „пъхане ръцете в гащите”. Много удобно за новите течения в съвремието ни – простотията като официален стил и веруюто на финансовото ни министърче, че сметките трябва да плащат бедните.
Виж, „Смей му се” е по-друго нещо. Както казват шопите „Я па тоя!”. Уверявам Ви, на смеха не се издържа!
И друго има (ще използвам Вашия нагледен пример за повръщнята): повръща се това, което е било погълнато…
Между другото, знаете ли какво означава ГЕРБ? Ето това: http://vascont.wordpress.com/2010/11/15/gerb/
Повръщай си, ако така ще ти олекне
)))))))))))))).
Извинявам се, че коментирам отново по темата. Явно моментът е такъв при тебе, така го чувстваш и си искрена!
От опита, който вече понатрупах, не много отдавна стигнах до един основен извод, креативността е единственият изход от дълбоките депресии, които ни спохождат от време на време. Лек ден!
http://www.inspirelearning.net/2009/02/%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/
Здравейте на всички и благодаря за коментарите
Наистина бях изпаднала в неприятен момент и мисля, че една от причините за него е че напоследък ежедневието убива всичко творческо в мен. Така че може би в този случай креативността е както проблемът, така и неговото решение. И наистина, както казва Графът, смехът също помага адски много, дори и понякога да е през сълзи 
Здрасти, Нора:) Браво за смелостта да бъдеш истинска, без значение дали ще се харесаш или не! Твоя пост ми напомни за едни друг пост наскоро, в който се казваше, че от толкова много “лайкня” из Фейсбук, направо ти се доповръщва:)
Не позволявай да ти изчезне креативността и се само-вдъхновявай всеки ден! Поздрави!