…Трябва да идва бързо, неочаквано и изненадващо. Няма нищо по-тъжно от това да знаеш, че един човек ще умре скоро. И да го оплакваш, докато е още жив.
Няма нищо по-тъжно от това да гледаш как животът си отива бавно от очите на човек.
Виждала съм смъртта много пъти. Виждала съм я как ходи по коридорите на болницата, в която работех преди. Но най-страшно е да я видиш в дома си.
Много сме малки. Много сме слаби пред болката, когато тя ни се случва. Но в края на краищата, ако оцелеем след нея, тя ни прави по-силни. Или поне така се надяваме…
Like this:
One blogger likes this post.
