Много се радвам, че Guns N’ Roses ще имат концерт в София, само че ще минат и без мен. Както и Red Hot Chili Peppers, както и всички останали групи, които са били известни преди 10+ години. Всеки си има право на избор, затова никой не обвинявам, че си е дал и ще си даде парите за тези мероприятия. Обаче аз ще ви кажа защо няма да отида на подобен концерт, ако ще и VIP pass да ми падне от небето ей сега, точно в този момент.
Не ги слушам
Признавам си с ръка на сърцето – знам по 5 песни и на Guns, и на RHCP – и двете групи никога не са ми били насърце, въпреки че имат страхотни попадения и не отричам приноса им към рок музиката по никакъв начин. Просто не ме кефят толкова, бе. Ако някой си мисли, че заради това съм по-кофти човек и не съм му на нивото, да му еба майката. Да, точно така.
И точно щото им знам по 5 песни, не ми се иска да дам 100 лева, за да чакам 2 часа да ги чуя тия песни, а през останалото време да се правя, че се кефя и че знам останалите. Или пък да ми се налага да минавам през обучителен курс преди концерта, че да мога да си самозалепя етикета “истински badass фен”.
Ми какво пък – аз поне си признавам всичко това, за разлика от 1/3 от хората, които ще отидат на концертите. Ама като им се дават парите – да дават – за хубаво е.
Не ме кефи, че…
… в България винаги, ама винаги се канят музиканти, които вече 1) не правят нищо ново 2) са изчерпани 3) са стари 4) и трите. Знам, че няма пари и това е всичко, което можем да си позволим – но просто е кофти. Ако на някой му е кеф да гледа куцукащи чичковци на сцената и носталгично да въздиша по “доброто старо време” аз искам истинско шоу с много скачане, енергия, движение. Ако на някой му е кеф да чака дадена група да си изпее бозавите парчета от последния албум, за да дойде ред на класиките, които си струват, то аз не съм готова да направя същия компромис.
Агорафобия и Енохлофобия
Идеята да съм с хиляди хора на едно и също място, да ми е тясно и да няма лесен начин да се измъкна, да има рошави и неподдържани хора, миришещи на пот и бира… не ми се струва особено приятна, to say the least. Наречете ме сноб, въобще не ми дреме, Компромис с горното бих направила само за някоя банда/изпълнител, която наистина ама НАИСТИНА много харесвам – жалкото обаче е че тук много малко хора са чували за тези групи и шансът да гостуват клони към минус безкрайност. Между другото това важи само за България, защото ако бях на Гластънбъри или някой немски фестивал (там гарантирано има добри групи) щях да си се кефя на макс, защото щеше да си е сбъдната мечта. Така че по този показател признавам, че меря с двоен аршин.
Ами това е общо взето. Забавлявайте се и който обича да ходи на концерти – да дерзае 
Еми мойто момиче върви на Лейди Гага душичко като искаш енергичен прекрасен концерт с лъснати пияни дами и да ти е широко около врата, защото да видим хм.. кой ли ще отиде? Колкото до старите чичковци – то друго не ни остана мила. Освен тях.. С голямо удоволствие отидох на AC/DC, защото ги слушам от дете ако щеш вярвай! Предпочитам старите чичковци, защото толкова текст има във техните песни колкото няма в днешните стихотворения във фейсбук. Никой не те бие по главата да ходиш никъде. Всеки с желанията и мнението си.. Окей – харесваш групи дето хората не са чували изобщо, ми и аз.. ама ще си седя и ще си ги слушам в ютуб, понеже отдавна са хвърлили топа. Тъй че реално поста беше напълно нелогичен и безмислен.. Съжалявам ако съм била “незахаросана”
Много си права – 90% от концертите, които се случват у нас, са на групи, които отдавна са си изпяли песента, така да се каже. Сега, може някой да каже, че точно тия групи давали всичко от себе си (щото съм чела такива ревюта), но това няма как да го знам, щото и аз не ходя по концерти. По същите причини. Не идват групи, заради които да хвърлиш една кофа пари, за да висиш 2 часа само докато влезеш, и още толкова за самия концерт. Аз не мога да стоя повече от 2 часа права на едно място. Лятото го направих само и единствено за Скънк Ананси, чийто концерт ми е фикс идея от над десет години, и от стоенето, тъпканицата и страшно високите децибели, ми се опънаха нервите. Пък бяхме на плажа. Не ща да си представям, ако концертът беше в някоя зала..
ПЪрвият коментар ме докара до пресипване от смях
Макар, че горе-долу имам същото мнение за посочените две групи Guns и RHCP – но по причина, че са от по-късната вълна в рока. Рока от 60-те и 70-те означава много за нашето поколение и възприемането на тези горди музикални старчета е повече от култово. Само преживелите времето на соц.феодализма и неговия изолационизъм могат да ме разберат.
Днес музикантите от сегашното рок поколение са значително по-добри и школувани музиканти, но сравнени с онези от великото време на рока, които оставиха сърцата и душите си в, понякога не много сръчни, велики и незабравими ритми и звуци – са просто незабележимо дребни фигурки на комерсиализма.
Човек дoри добре да живее – не може без Rock’n'Roll!
Преди една година и аз бях склонна да мисля по подобен начин, Нора. Обаче миналото лято в България дойде любимата ми група (не е особено известна) – и аз отидох на концерта. Нямаше значение, че идеята за тълпа пияни и блъскащи се “фенове” ме ужасява – просто стоях далеч от погото. Нямаше значение, че headbang-ването изобщо не ми се отдава – плясках и подскачах като малко дете. И пак бих го направила.
А Guns и Чилитата ще ги пропусна с кеф