Случвало ли ви се е…

Да ви сполети нещо много хубаво и дългоочаквано, но да не можете да повярвате в него, или по-скоро да не искате да повярвате в него, защото ви е страх, че може би е станала грешка и всъщност нищо добро не ви е сполетяло?

Замислих се, защото днес се освободих от един изпит, и много се зарадвах в началото. Направо не можах да повярвам когато червеният маркер на доцента изписа 5.50 на теста ми. За да се уверя напълно попитах „освободена ли съм?“ и когато чух „да“ това изглеждаше абсолютно достатъчно към момента. С радостен вик излязох от залата и напрегръщах първия човек, когото видях.
С две думи – голяма еуфория беше.
Но само за 5 минути.
След това почнах да си задавам следните въпроси: „Добре де, ами ако е объркал? Ако в шумотевицата ми е сбъркал оценката и не съм освободена?“ „Не трябва да се радвам толкова, преди да видя оценката на официален списък…“
Всъщност не е голяма драма – ако не съм освободена ще си ходя на изпит – дали ще са 5 или 6 вече няма значение за мен. Но пък се замислих за тези неща и ми стана интересно.
Защо реагираме така? Говоря в множествено число, понеже неведнъж приятели и познати са ми споделяли подобни ситуации.
Наистина ли страхът от това да се провалим или да бъдем наранени е толкова силен, че ни пречи, дори когато е неоправдан и победен? И като цяло – това ли е доминантното в човешката психика – страхът?
За всеки случай звучи разумно, когато се опитам да си го обясня:
Хората сме произлезли от животните, творения на природата с някакво предполагаемо съзнание или поне елементарен мисловен (в смисъла на причинно-следствен) процес. Следователно, в нас съществува засилен инстинкт за самосъхранение, който поражда и страх. Тъй като сме развити и на емоционално ниво, въпросният инстинкт фигурира не само като стремеж да съхраниш живота си, но и да съхраниш психиката и душата си. Тоест можем да говорим за инстинкт за самосъхранение на емоционално ниво.
И когато си представим подобни щастливи събития като красиви и ароматни цветя, които обаче са насекомоядни и те изяждат бавно и мъчително, щом им се отдадеш… Тогава изглежда разумно да се страхуваш, или поне да имаш едно наум и да не приемаш нещата черно на бяло.

Но от друга страна…

Нека се замислим: колко пъти сме оставяли на страха и недоверието да съсипва щастието ни? Колко пъти тези малки нахални детски пръстчета, прокрадващи се навсякъде, са късали паяжината, която таха усърдно сме си изплели?
Защо оставяме тези малки, дълбаещи като хиляди червейчета мисли да ни пречат?

Кое е изначалното?
Страхът да не бъдеш наранен или стремежа към щастие?

Просто няма начин да се случи едното, без да бъде последвано от другото. Вървят ръка за ръка!
Много въпроси станаха май.
Малка гъста кашичка в малката ми полу-празна глава.
И още един – защо, аджеба, не си гледам кефа, ми се вкарвам в такива филми?
Страхът ми е в повечко, за сметка на вярата в себе си.
Да, точно така! Вярата в себе си!
Един много ключов момент от тези разсъждения.
Вярата в себе си, съмненията, без които всеки мислещ човек не бива да минава…
Те също са фактори в цялата ситуация. Или с други думи – бучки неразбито брашно в кашата.
Стана много сложно и ако продължавам да ръгам брашно ще стане съвсем безвкусно.
Пък нали знаете, че всъщност сложните неща са много прости, само че ние си ги доукрасяваме, макар това да е излишно. От суета го правим просто… Отнесох се пак!
Идеята ми е, че вместо да философствам ще стана и ще изпуша с кеф една цигарка! Поне от това ще има някаква полза (в случая вреда, но… пак задълбавам!)

До скоро и се УСМИХВАЙТЕ! 🙂

ПП – „до утре, до УТРЕ, до утре… до УТРЕ ВЕЧЕР в другия спектакъл…“ 😉

Advertisements
Публикувано на thoughts. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Случвало ли ви се е…

  1. velislav каза:

    междудругото и аз съм изпитвал това ,тоест от близо месец пак съм в такова състояние : чакаш нещо мноооого години ,накрая се получава и после те обземат въпроси , несигурност, страх това правилно ли е . Грешка ли направих като така стана ….. ?
    шантава работа ,която ти размътва якооо мозъка

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s