(Градът) Без Теб

Снощи докато вървях към спирката на тролея за работа, си измислих една малка мелодийка за тананикане, която прерасна в стихотворение. Идеше ми докато се возех да извадя един лист и една писалка и да го надраскам, виждах всички думи в главата си. С нетърпение дочаках на работа да се поуспокоят нещата, седнах и го написах. Сега ще го споделя тук. Преди това ми се ще да отбележа, че не съм писала от около 4-5 месеца вече и, както ще си проличи, съм изгубила тренинг. Всъщност стихотворението само по себе си е доста хаотично и разпиляно, без никаква връзка между строфите… Но ми хареса начина, по който ме тръшна вдъхновението!
Един „A:partment“ когато си в скептично настроение и с правилно-неправилния човек може да направи чудеса! 🙂

Но стига съм приказвала, ето го и него:

След всяка наша среща
потъвам в малък Ад –
това е самотата на
претъпкания град.
Запълнен като кошер
от хиляди оси,
но само от една оса
аз искам да боли…

А думите отлитат
като птици без глави
и блъскат се объркани
във каменни стени:
стените в лабиринта
на моите мечти,
във центъра на който
си влюбен в мене ти.

Неоновите надписи
със нашите шеги
проблясват сред тъгата
на пролятите сълзи.
Но не след дълго във града
отново ще вали –
така се случва винаги
когато тръгваш си.
Жестоката мъгла,
обвила моята душа
от мене ще прелее,
ще скрие всяка светлина…

По улиците нощем
вървяхме само двама.
Сега се лутам из тълпи
и даже мен ме няма.
Оглеждам се да ни намеря
под тъжните звезди,
но зимата подсеща,
че с теб не сме били.

Въздъхвам тежко –
истина е, да:
дали е днес, или е вчера,
дали съм аз, или пък тя…
Градът един е – вътре в него
се случват същите неща.

Може би не трябваше да го развалям с толкова много думи преди и след него, но трябваше да се изясня, така да кажем, да го поставя в рамките на някакъв хронотоп.
А хронотопа си е един и същ от много време насам, но това е друга тема.
Сега ще бягам, че закъснявам за среща, а и утре излизам в сесия и трябва да си затягам постаментите и да уча!
Надявам се да сте ме разбрали.
Аз себе си не мога, поне вие.
До скоро!

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s