В какво се изроди Българската институционална система?

Добро утро!
Преди малко се събудих и си пуснах телевизора. Попаднах на сутрешния блок на bTV, в който се дискутираше проблема с детското здравеопазване. Беше посочен конкретен пример с младо семейство, родители на 3-месечно бебе, които посреднощ откриват, че детето им има здравословен проблем и, логично, го завеждат по спешност в местното здравно заведение. Лекарите там в продължение на 50 (може би и повече) минути, отказват да окажат медицинска помощ.
Дотук смятам, че няма нищо нередно родителите да се оплачат. Дори нередно би било ако понесат това бездействие мълчаливо.
Какво мисли обаче гостът на „Тази сутрин“ по темата, доц. д-р Владимир Пилософ, зам. председател на Българската Педиатрична Асоциация?
В опита си да защити Здравеопазването като продукт на институционална дейност/отговорност, той се нахвърля върху младите родители с обвинението, че са завели детето си на лекар прекалено късно и че като цяло са безотговорни!
Колко лесно, нали!? В милата ни България така се случват нещата – много по-правдиво е институцията да се усъмни в обществото, от колкото да се случи обратното! Защото държавата винаги е права и тя винаги си върши работата както трябва, или поне опитва, за разлика от безотговорните родители!
Обаче тук на много хора (и то мислещи хора!!!) им се губи нишката. Нима институциите, нима Държавата е основана, за да пропуска да функционира ЗА гражданите си? И въобще каква е тази система, която, в опита си да се защити като устойчива структура, застава срещу нейните потребители? Пагубен парадокс!

И най-лошото е, че това, както всичко останало в България, не е безпрецедентно. В този ред на мисли – Владимир Пилософ може би има огромен потенциал, може би заслужава да се нарече професионалист. Но просто… и той, и всички общественици… системата ги е изродила!
Колкото и амбициозен си да промениш нещата, никога не можеш да го сториш сам.
Промяната се таи в осъзнатата необходимост от нея, но не в обществото като цяло, а във всяко едно негово звено. Не само в тази млада двойка, не само в детето им, което някой ден (дай боже да не го уморят от недоглеждане) ще се превърне в мислещ (пак „дай боже“) човек. Във всеки един от нас.
И от тях.

Advertisements
Публикувано на thoughts. Запазване в отметки на връзката.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s