Разказвачът на приказки.**

Асол се разхождаше по златистия плаж, озарен от изгряващото слънце. За пореден път бе станала рано, за да чака обещания Кораб с Алени Платна да се появи на хоризонта, управляван от Вълшебния Принц, който щеше да я избави от всичките и несгоди и да я отведе в своето царство на вечна Любов и нестихващ смях. Загледана в безкрайната синя бездна пред нея и вглъбена в една още по-безкрайна бездна вътре в нея, тя чу приближаващите стъпки зад себе си.
– Изглеждаш много тъжна – каза дълбок и приятен мъжки глас, който обаче поради неговата неочакваност стресна момичето. Тя се обърна рязко и видя пред себе си момче на нейните години, може би съвсем малко по-голямо. То се усмихваше широко, а очите му отразяваха току-що изгряващото слънце. Въпреки усмивката обаче, погледът му беше тъжен и замислен, сякаш принадлежеше на възрастен човек, преживял мъка за цяло едно поколение.
– Не, не съм тъжна… добре съм си аз, просто съм си една такава… – смутено забърбори момичето, притеснено от изучаващия поглед на новодошлия…
– …. сладка чаровница? – прекъсна я той.
– да… – неразбрала думите му, бързо се съгласи, но в момента, в който осъзна какво наистина е казал той, тя се изчерви и го погледна виновно – имам предвид…
– Шшш… спри малко, отпусни се – сложи пръст на устните и той – защо се притесняваш? Аз съм просто едно от многото момчета, които те заговарят… Виждал съм те как свободно говориш с тях, защо си толкова смутена от мен?
– Не съм смутена! Аз… аз съм заета! – каза престорено-ядосано тя, в опит да прикрие учудването си от точно поставената диагноза.
– И с какво по-точно е заета малката чаровница? – шеговито запита той, намигайки със сините си като океана очи.
– Чакам някого, а ти ме разсейваш!
– Ето, че току-що откри с какво съм зает и аз – с това да те разсея. Ела с мен, Корабът няма да дойде и днес.
Асол зяпна, откъде знаеше нейната тайна? Погледна го с недоверчив и въпросителен, по детски наивен поглед.
– Аз знам всички красиви малки тайни, защото съм Разказвачът на Приказки. И сега ще ти разкажа една приказка… ако искаш, разбира се.
Момичето се поколеба. Беше и любопитно какво ще чуе, а и погледът на Разказвачът беше толкова примамващ… Но съмнението все още не спираше да дълбае в нея.
– Имало едно време едно съвсем обикновено момиче на име Асол. На пръв поглед тя не била с нищо по-различна от останалите момичета, но когато се усмихнела, светът около нея грейвал, а тъмните и очи били толкова мистериозни, че никой не можел да проникне в душата и. Тя си имала малка тайна – всяка сутрин отивала да се разхожда на брега на морето в очакване на своя Вълшебен Принц-капитан на кораб с Алени Платна, но не подозирала, че винаги някой вървял заедно с нея, макар и от разстояние. Този някой бил… ха! каква изненада – последва смяна на интонацията в гласа на момчето, която накара Асол да се засмее искрено – Разказвачът на Приказки. Един ден той решил да извести момичето за своето съществуване като я заговорил на плажа. Тя била много притеснена от неговото присъствие, защото тайничко усещала, че той много я харесва. Тогава, за да стопи съмненията и, той и направил малък подарък – и в този момент момчето извади свития си юмрук от джоба си, като, поднасяйки го към удивеното момиче, го разтвори – малко дървено корабче с миниатюрни алени платна…. – сега ти решаваш как да продължи приказката, мила Асол.
Момичето се усмихна и взе подаръчето в двете си ръце. Огледа го с нескрито любопитство и вдигна поглед към своя събеседник. Вече в главата и имаше само един-единствен въпрос, който тя плахо изрече, като не преставаше да се взира в очите на момчето:
– Дали е възможно Разказвачите на Приказки да бъдат Принцове?
– Защо не… може би вече познаваш един!
Той и се усмихна с цялото си същество и нежно я прегърна. Останаха дълго така, загледани в отражението на слънцето по повърхността на морето.

* Извинявам се искрено на Александър Грин, а и на всичките му (по)читатели , задето така грубо откраднах и измених сюжета на книгата му, но моля да бъда разбрана и оправдана – на мен самата творбата много ми харесва, чела съм я около 5 пъти и я намирам за една от най-омагьосващите приказки… То беше един вид вдъхновение по-скоро….
** Разказчето е посветено на един изключително интересен и впечатляващ човек, който срещнах преди няколко дни. Може би е малко странно, предвид факта, че още не се познаваме съвсем добре с него, но… просто имам предчувствие, че … абе няма значение! Отдавна не ми се беше случвало някой така да ме заинтригува и да провокира всичките ми духовни сетива! Мисля, че „надуших“ за пореден път един много стойностен човек! Надявам се тази малка творбичка да му хареса и да го накара да се усмихне. Искам и да спомена, че точно в момента ми е много скучно без този човек и с нетърпение очаквам мига, в който ще възобновим контакт с него! Искам да кажа и още много хубави, мили, но преди всичко истински неща по негов адрес, но… всяко нещо с времето си! А и малката Асол още се съмнява, че Принцът е наистина толкова близо! 🙂
Ами, това е за тази вечер.

Всъщност има и още нещо – Честита Пролет!
Малко позабравих, че днес е първият ден от този сезон, защото навън цари една бяла зимна приказка, но надеждата за новото пробуждане ме е изпълнила изцяло. Все пак това ми е любимият сезон!

Приятна вечер и се усмихвайте!

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Разказвачът на приказки.**

  1. Прекрасно, Нора! Завидях ти! Но аз страдам от същата сладка „болест“. Дано скоро се излекуваш!

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s