Студена Пепел

Студена пепел се стеле по пода –
спомен от огън отдавна горял.
Докосвам се до нея, но не мога
назад да се върна – кадърът е бял…

Студена пепел във сиво –
прилича тя малко на мен:
останка от пламъче диво,
от бурен пожар, безмилостно сломен.

Заравям пръсти в нея и не зная
какво почива тук изпепелено.
Но знам, че няма дълго да гадая,
а нещо в мен потръпва възмутено.

…Кадърът е бял – това е неродена снимка
на лице,
което никога не трябваше да срещам.
А останките по пода са мъртво сърце,
в гърдите си което не усещам.

Студена пепел се стеле навред –
събирам я в малките си, излинели длани.
Изправям се бавно и тръгвам напред –
към полята със пепел застлани…

Music: Hey Champ – Cold Dust Girl

Maybe I am one.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s