Към Теб

Ако можех в тебе да погледна
като през прозрачни стъкълца
дъжда ръмящ ли щях да видя
или изгряващата розова зора?

Ако беше отворена книга,
с лекота от нея да чета;
от радост щях ли да политна
или да се удавя в нищета?

Ако беше прав и равен път,
по него щях ли да вървя?
Без онези завои, които
ми пречат да виждам целта…
дали по него ще вървя?

Но ти си къща с матови прозорци,
и дневника ти в нея е заключен.
Пътеката към теб аз търся още
като скитник, от Бога отлъчен.

Вървя към теб,
но при себе си се връщам
в един порочен, омагьосан кръг.
Душата ти е призрак,
но аз го прегръщам,
дори сега да не е тук.

И една песен на ПИФ🙂
Текста също ти го подарявам… нищо, че не съм го писала аз ;р

Бих могла да се потопя в спомени, бих могла да се извися до слънцето там. Бих могла да се нараня като теб, бих могла да се отрека…
Но нали теб те има? Имаш целия свят, имам го и аз. Обещавам всеки дъх от мен на теб да подаря.
Бих могла да изкрещя „ОБИЧАМ ТЕ!!!!!!! „. Бих могла да събера човешките мечти в една. Бих могла да изгоря от любовта…. бих могла, бих могла…. но
нали теб те има?! Имаш целия свят, имам го и аз. Обещавам всеки дъх от мен на теб да подаря.
Мисля, че те….

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s