Dear bloggers, get a life?

Винаги ме е учудвал човешкият стремеж да поставиш всичко в някаква категория, било това възможно или не. Степенуването в наши дни е адски важно. И не просто степенуването, а борбата да бъдеш първи. Защото „първи“ означава „някой“. Да, ама не.
Някой знае ли как се казва човекът, изял най-много хот-дога за една минута? Или пък този, който гледа телевизия най-дълго време? Несъмнено има и такива, които знаят. Това са самите хора, постигнали рекорди като тези и обкръжението им. Но ако ти, драги читателю, прочетеш имената им в книгата на Гинес, ще ги запомниш ли? Когато чуеш имената им, ще се сетиш ли кои са те? Ами… разбира се, че не!
Да отнесем това към темата за блоговете.
Не мога да определя кога точно спряха да се пишат блогове заради самите блогове и кога и това начинание се превърна в един безмилостен, но въпреки всичко жалък rat race. Не ме и интересува. Важното е, че това е факт. Отново се търси кой е „най-четеният“, „най-влиятелният“ и така нататък. Отново степени и категории. Както казах, това е в реда на нещата според човешката природа. Но какъв е смисълът? Според мен блоговете не оказват чак толкова голямо влияние, каквото се иска на техните автори. И стигат само до определен кръг хора. Например… ако сте почитател/ка на Парис Хилтън, едва ли ще се интересувате от блог за оперна музика, да речем… И въпреки това продължават да се пишат неща, предназначени за някого. Добре де, хубаво. Обаче аз си седя тук и се опитвам да разбера защо. Защо просто не може да се пише, без да имаш за цел да бъдеш прочетен. Нещо като писма до себе си. Наистина не мисля, че ако имаш да кажеш нещо на света, трябва да го направиш чрез Интернет. Вярно, че така ще стигне до повече хора, но… откъде тези хора ще знаят, че това си точно ти, онова малко човече с кецовете и шарената тениска? В Интернет всички сме равни. И еднакви. Готино ли е да си еднакъв?
Така че, когато след някой друг ден прочета, че най-четеният блог е на Гошо Пешов, или пък най-надеждният потребител на еди-кой-си сайт е Пешо Гошов… какво ще значи това за мен, обикновения човек?
Да, разбира се… постовете им ще бъдат стойностни и приноса-огромен. Но това ще бъдат просто думи, а имената – само съчетания от букви.
Идеята на този пост е съвсем добродушно да пожелая на всички български блогъри да не се вживяват прекалено много и да не забравят, че има свят, който е готов да ги чуе и извън Интернет пространството. И че този свят не хапе. Не много.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

2 отговора към Dear bloggers, get a life?

  1. Събина каза:

    Скъпа, Нора,

    не, не може да искаш да пишеш, дез да искаш да бъдеш четен, когато пишеш онлайн. Ако не искаш а бъдеш четен, ще си пишеш в тетрадка с катинар. Щом го пускаш онлайн и то отворено, значи искаш да те четат.

    Аз искам да четата мен и „ентелегентно“ заедно с всичките му автори. Затова пускам статиите в мрежите и в сайтовете за споделяне. Нещата, който не искам да бъдат четени, не споделям с никой.🙂

    Ето толкова е просто.😉

    • admin каза:

      Имам предвид момента, в който желанието да бъдеш четен и да печелиш популярност в интернет надхвърли желанието да споделяш мисли и интересни неща и когато първото се превърне в определящ и движещ стимул да пишеш. Като чета някои блогове ми се струва, че техните автори са забравили да бъдат себе си. Интересни теми, интересен стил на писане… но всичко звучи толкова…. роботизирано.. сякаш няма капка живец в думите им. Като под калъп написано, разбираш ли? Затова говоря.🙂

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s