Съвършеният момент

Снощи си говорихме с един приятел за разни работи. Стана въпрос и за любимата ми тема напоследък: Finding Mr. Right.
В общи линии едно от нещата, които ми каза той, остави следа в съзнанието ми и ме накара да се замисля. Не мога да цитирам с точност, но мисля, че думите му бяха следните: „Ако някога открия точното момиче за мен.. в момента, в който разбера, че това наистина е ТЯ, ще гледам да избягам от нея колкото се може по-бързо“. Тези думи ме оставиха много озадачена. Как така ще бягаш от нещото, което си търсил цял живот? Наистина не можах да разбера, колкото и да се опитвах. След известно време обаче започнах да изпитвам подозрения относно това, което имаше предвид момчето. Според мен той се опитваше да ми каже, че „правилният човек“ всъщност не съществува никъде другаде, освен в собствените ни глави. Че той е една мечта, която изчезва и се обезсмисля веднага, щом се доближиш до нея.  Доста философско звучи, нали?
Аз напоследък се опитвам да вървя по земята и да бъда непоклатим реалист, но когато подобни мисли те връхлетят… ами… трудно е да опазиш кредото си.

Ако някой ден срещна Mr. Right, няма да искам да избягам от него. Няма да поискам и да остана с него. Ако някой ден наистина го срещна, ще го заведа на разходка с кучето ми. До моето място. Моето място ли? Дам, имам си и такова. Не е маркирано и над него няма неонов надпис „МЯСТОТО НА НОРА“, но си го чувствам като мое.
Живея на края на един малък град. Град, който е толкова безличен, но и толкова красив, че може да се намира навсякъде по света. Но той си е избрал да се намира точно тук, в подбалкана, скътан в прегръдката на Стара Планина и Средна Гора. На края на този град, от южната му страна, има красиви зелени полета. И в едно от тези полета, съвсем наблизо, има едно старо ябълково дърво. Е, там е моето място.  Клоните му са толкова надвиснали от многото плодове, че почти докосват земята и образуват нещо като колибка. И в тази колибка времето е спряло. Винаги отивам и се връщам различна оттам, но вътре в нея винаги съм една и съща, защото там се намира Съвършеният Момент.  Там ще бъда дете, дори когато съм на 40 години и ще се усмихвам и ще бъда жива, дори и последното пламъче в душата ми да е изгаснало. Искам да споделя това място с „Mr. Right“ Просто искам да го заведа там, ей така. Без влюбени погледи, без да се държим за ръцете, без дори да си говорим. Искам да го заключа в Съвършения Момент и да си тръгна оттам сама. И никога повече да не се връщам.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Съвършеният момент

  1. Велислав каза:

    просто да кажа , че пишеш хубаво, някак интересно … и преди съм чел, един два -пъти, твойте поустове…

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s