Аман of you, бе!

Пиша този пост под влиянието на изключително негативни емоции, включващи гняв, демотивация и разочарование.

Както може би знаете, второкурсничка съм в Софийския Университет. Голяма част от преподавателите в катедрата на моята специалност имат огромни изисквания към нас – не трябва да закъсняваме,  трябва да си изключваме телефоните по време на лекция, да се държим адекватно и отговорно, да учим и така нататък.

Хубаво, но тези стандарти се оказват еднопосочни. Как може някой да изисква от нас нещо такова, при положение, че сам не го спазва? Колкото и ангажиран да си с други дейности, ти си поел отговорност към университета и неговите студенти.  НЕ МОЖЕШ (или поне не би трябвало) да си позволяваш да закъсняваш, да говориш по телефона пред студентите си, да излизаш за повече от 10 минути по време на лекция. В противен случай изискванията ти са просто необосновани, смешни и абсурдни. Уж сме били елитна специалност (така май казват на всички вече…), уж Публична Администрация е „училище за министри“… на какво ни учите?! Да четем вестници и да чоплим семки, както правят всеки път на Парламентарния Контрол ли?

Просто… нямам думи! Не обичам да се яодсвам за глупости, но ако се замислиш малко… това никак не е глупост.  Това се случва навсякъде, във всеки български университет. И на много малко хора им пука, за съжаление. И така, станах си от мястото и с гръм и трясък излязох от залата, с надеждата, че по пътя си ще срещна преподавателя, който вече отсъстваше половин (!!!) час.

Някой може ли да ми каже, след подобно отношение, как се очаква да бъдем мотивирани студенти и да имаме желание да бъдем част от академичния дух на университета? Академичен дух?! Чак на мен ми става смешно, когато прочитам тези думи. Истината е, че вече никой не се стреми към нищо, хората са загърбили мечтите и идеалите си и карат по инерция.  „Да почваме, че да свършваме“ е лайт мотива на цялото българско образование и не само студентите претупват работата си, но и преподавателите го правят.  Нищо чудно, че толкова млади хора напускат страната ни. Ако имах възможност и аз щях да го направя. Но от инат ли, от какво ли… ще седя тук и ще хейтвам.

МРЪН.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Аман of you, бе!

  1. Лъчо каза:

    Уви, блясъкът на Алма Матер се загуби някъде по пътя наред с куп други неща в… хората. Тук дори не става дума за държава – вярно е, че малко им се плаща на преподавателите, което е нормално да ги демотивира. Но това, което разказваш звучи доста прекалено…
    А ти ако „седиш и хейтваш“ няма да станеш много по-различна от преподавателите си – те за това са такива; от хейтване.
    Опитай да промениш нещата… започвайки от себе си, разбира се 😉

  2. trakatumka каза:

    Норче, плачевно е. А след лекцията па ПМ в сряда ми стана тъй криво за това колко крадливи, корумпирани, мързеливи са българите. Проблем на народопсихология ли е…? Не знам. Аз бих се махнала оттук, ако намеря начин. Поне за известно време…

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s