Живот на repeat.

Vanilla – Unexciting, normal, conventional, boring. (urban  dictionary)

Ставаш всеки делник в 7, на работа си от 9 до 5, след това се прибираш вкъщи и сядаш на компа, прибираш вкъщи и готвиш и чистиш, прибираш вкъщи и правиш скучен секс, защото днес е денят в месеца, в който правиш секс, отиваш на кафе с приятелки.
И утре пак същото.
В събота и неделя чистиш, отиваш на пазар, на разходка, на гости при мама.
Лятото – на почивка.
Празнуваш Коледа, а не знаеш защо. Празнуваш Нова Година, а чувстваш, че всичко е same ol’ shit.
Ако си с гадже – отмяташ и св. Валентин в календара.
Всичко така. По график.
Планирано. И спонтанността планираш. Ето, вчера например беше ден за скачане на батут.
А утре е денят за театър.
Вдишваш-издишваш, ляв крак, десен крак. Всичко е точно, систематизирано. Имаш го в органайзъра на телефона си!
Някой те спира на улицата и те пита дали си щастлив. Без да се замисляш, отговаряш „ДА“, защото бързаш. Закъсняваш да изпълниш някоя от иначе спонтанните точки в твоя график.

Сигурно наистина си щастлив.
А сигурно това сиво ежедневие, този track list, сложен на repeat, те е зомбирал и вече нямаш мозък.
Или си забравил как да го ползваш.

Точно сега ти стоиш тук, пред мен и се опитваш да ме убедиш да си купя поредната простотия, която далеч не ми е потребна,  просто за да не предам принципите на хипер-консумиращото съвременно общество.
Опитваш се да ми вкараш някаква съвременна философия, да ме организираш, да ми съставиш график.
Съдиш ме, колко съм „out of touch“ с целия свят, с комуникациите, с новините, технологиите.
Наричаш ме глупава, защото не мисля като теб, програмирано.
Наричаш ме курва, защото търся любов навсякъде по времето, в което ти се трудиш за твоята любов – парите.
Каква още ме наричаш, не знам, защото ми омръзна да слушам хипер-изконсумираната ти от всякакъв смисъл реч.

Не те съдя, защото си vanilla. На теб така ти харесва.
А на мен ми харесва да бъда шоколад. НАТУРАЛЕН при това.

Харесва ми да си лягам рано сутрин и да ставам на обяд. Харесва ми да готвя в 4 сутринта. Харесват ми непознатите хора, а понякога дори не се прибирам вкъщи. Не знам кой ден сме днес, нито пък колко е часът и не, не искам да знам.
Не празнувам Коледа, защото вярвам в чудесата, които се случват всеки ден.
Не празнувам Св. Валентин, защото вярвам в любовта, която се случва всеки ден.
Не празнувам Нова Година, защото вярвам в новото, което идва не на последната дата в календара, а когато то си поиска само.
Някой ме спира на улицата и ме пита дали съм щастлива. Без да се замислям, отговарям „ДА“.

Защото не бързам за никъде.

Защото в живота ми няма графици и разписания.

Защото не живея на repeat.