Монолог на съвременния блогър.

Да ти кажа, моето мнение за стойността на текста го искат навсякъде.  Е, вярно, повечето ме питат само дали е ок откъм граматика. И.. ами май досега са ме питали само веднъж.  Обаче съм много известен!  В българската блог среда съм ненадминат! Е, да де, да. Вчера питах една колежка в университета дали знае кой стои зад ника ***** (моят, моят хубав, изпълнен със смисъл и символика ник!) и тя.. ами тя май дори не беше убедена какво точно е блог.  Виж сега, ако не друго, поне имам интересна и уникална позиция! Смятам, че си струва да бъда чут, затова пиша. Не, че страдам от някаква изкривена мания за величие или пък егото ми е болно. Затова въобще не ме интересува кой и колко гласува за мен в svejo, колко хора са се абонирали за блога ми, не поствам  новите си неща в twitter или из другите социални мрежи, ама въобще…  Е, айде сега, не е като да не го правя… ама хей, всички го правят! Уф, а ако знаеш какви досадници има?!  Абе, хора без работа. Пишат всеки ден по три поста и направо да се чуди човек как им остава време и за това. Време и вдъхновение.  Да им завидиш направо, казвам ти.  А аз.. ами аз пиша, когато ми се пише. Предимно за да се оплаквам и.. абе, ако не друго, поне имам интересна и уникална позиция! То вярно, че не съм само аз, ама пък ми е хубаво така да си мисля, че съм. Някак си ми действа добре на самосъзнанието. Не, че имам нужда де.  Не, аз хич не си гледам статистиките,  мисля си, че хората които го правят, са много жалки. Ето, примерно вчера между 6 и 9 часа вечерта са ми отворили страницата само 34 пъти, но аз да не би да се оплаквам?! Не, аз съм тук, за да преследвам мисия, за да гоня цел и да служа на обществото.  Кучето ми загина от рак на лявата цицка.  И оттогава изпитвам вътрешна необходимост да се боря за една висша кауза – намаляването на заболяемостта от рак на цицката при кучета от порода „улична“.   Уникална кауза, казах ли ти? Ако знаеш колко последователи в twitter си спечелих чрез нея… е, то беше малко по-различно там. Ти  например знаеш ли, че като добавиш 10000 човека, от тях връщат жеста поне 300 и така като спечелиш 300 последователя, разфолоуваш всички и си много велик, защото те следват цели 300 души, а ти никого не следваш. Ми така де, за кво да следвам някой друг, освен себе си? Нали моята позиция е най-уникална!  Е,  тука пак ме излови – вярно, че от моите офлайн приятели само аз си знам какво е twitter, ама те тези приятели така или иначе не са много. Повече си се имаме с online приятелите. Всяка вечер пием бира заедно. Пред компа. Абе въобще, аз съм много социален тип. Ама то е щото съм много запален блогър. Не мога да живея без това. Чудя се как съм живял цели 30 години без интернет и без блог и без да стана рано сутрин с мисълта за това какво ще постна днес. То не е живот това, ами.  Въобще, от блога си съм видял само хубави неща – спечелих си много нови приятели (да, точно от тези, дето пием бира с тях),  всички се интересуват от мнението ми (поне тези, дето ме четат, де, само че понякога ми е малко трудно да проумея как успяват да прочетат дългите ми постове за една минута престой в сайта), чувствам се важен и с позиция (качих се 3 места нагоре в topbloglog и вече съм на 567-мо място (най-големия, ей!) ), дори си взех супер яки нови очила!!! Не,  не – още не печеля от реклама, ама малко почнаха да ме наболяват очите. И те така.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

5 отговора към Монолог на съвременния блогър.

  1. Все едно се гледам в огледалото да знаеш🙂

  2. gf каза:

    Разпилени женски мисли…

  3. хахаха мен ме нацели по някои точки ..😀

  4. mitakka каза:

    Ъъъъ, те тея блогъри просто са хора дето още са запленени от възможностите на уеба, а не просто отегчени. И да имаш нещо написано където и да е изглежда много престижно, зер хората още имат вяра на написани с букви неща. Хубавото е че този им мерак не трае дълго и бързо осъзнават че квото и да напишат едва ли ще трогнат някой, съответно за чий хуй пишат освен да дразнят офлайн приятелите си с линкове към статиите в скайп. На мен ми отне 6 месеца да разбера че не мога да творя по график, и не само се мъча излишно ами и няма кой да го прочете, освен случайните търсачи на голи снимки на Андреа (мамка му).

  5. Petar каза:

    хахаха, така ми оправи настроението, така се разсмях, че даже се замислих… хм. централизираш нещата много умело🙂

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s