Червената връв

В болницата, където работех цяла година, си имахме един специфичен обичай, залегнал в бялата стерилна среда благодарение на дълговековната българска традиция. Преди да оперират пациента, на ръката му връзваха тънка червена връвчица, за здраве и късмет в операцията. И това сякаш нямаше значение за никого, дори за самите пациенти, но аз сега ще ви разкажа моите наблюдения за тази червена нишка.

Аз работех в реанимация, където се грижехме за болните след оперативна намеса, но съм имала кратки сблъсъци с някои болни преди те да бъдат оперирани. Така например, спомням си.. Имаше една жена, която трябваше да бъде оперирана, а процесът на подготовка за операция е дълъг и включва много неща.. Но през цялото време тая жена не спря да повтаря: „Къде ми е червената връвчица, ама да не я забравите?! Нали няма да я забравите?“ Е, наистина взехме, че я забравихме, та трябваше в последния момент да тичам между етажите, за да намеря вълшебните петнайсет сантиметра червен конец, които вързах собственоръчно около ръката на жената. И така, операцията мина. Жената много се влачи в реанимация, близо 20 дни не можа да се възстанови и лекарският екип вече бе започнал да си мисли, че няма шанс за нея. Ама ината си е инат. Оправи се жената накрая. И като се събуди от анестезията, знаете ли кои и бяха първите думи? „В..връвта да не ми излузихте, бе?“

Имаше един мъж, той пък хич не беше суеверен и гледаше с лека ръка на тия неща. „Абе маанете ги тия боклуци, бе, то ако е писано, ше се оправя, ама аз.. аз усещам, че си отивам, сестро. Червената връв нема да ме спаси..“ И сигурно правилно е усещал, защото наистина си отиде човека. No (red) strings attached.

Имаше една друга жена, на нея пък ръката и беше станала на решето от безбройните игли, обаче и тя си имаше връвчица на ръката. В последствие тази връвчица трябваше да бъде прерязана, защото милата  издъхна в ръцете на лекарите. А веднъж пък лекарите прерязаха същата червена връв в опит да натикат изтичащия живот обратно в тялото… и стана, мамка му.

Вижте сега, няма да ви занимавам повече с тия глупости. Примери колкто щеш. Искам да ви кажа следното. Понякога няма никакво значение дали наистина ще ти вържат червена връв и как ще се погрижат за теб, защото сърцето ти е вързано със здравата нишка на желанието за живот. И никой не може да я пререже тая нишка. Тогава оцеляваш въпреки всичко, както беше в оня виц „въпреки засилената лекарска помощ“. Като нямаш сили да се бориш…  и целия да те увият в червена прежда, на мумия да станеш… пак няма да мине номера. Може би нищо друго няма толкова голямо значение за оцеляването. Аз им се възхищавам на тези хора. Възхищавам им се, че имат силата да искат още и още от живота. И че виждат нещо, което могат да поискат. Че не се борят срещу смъртта, а се борят, за да живеят истински. Има разлика. Има голяма разлика между двете.

Виждала съм смъртта много пъти. Тя редовно крачеше по коридорите на болницата. Повярвайте ми, няма нищо по-осезаемо от Смъртта из коридорите на болницата в три часа през нощта. Но тя не е толкова страшна, колкото липсата на живот у един физически здрав човек.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s