Те ти булка, PMS.

Седя си на леглото, ям си шоколад,  от любимия. И си мисля.

Мисля си, че нещо не е наред. Че не е наред да издават книги на хора, които цитират Кари от „Секса и Града“, че не е наред аз да знам кого цитират въобще. И че  тоя свят се е напълнил с някакви малки (или несъвсем) кралици на драмата, чиято най-съкровена мечта е да отидат в Париж, да намерят мъжа на живота си някъде там, защото тук всички са неудачници, да живеят „алтернативно“ с тяхната си музика, да се напиваш вече не е достатъчно, трябва да е с марков алкохол и на високи токчета с дизайнерска марка… и такива ми ти  работи.

Седя и си мисля,  че цялата тая информационна вълна, която ме залива всеки ден, всяка минута, всяко вдишване и издишване… е пълен крап.  Плашещо е, смазващо е да те обгърща толкова много безполезно инфо. И понякога просто искам да се махна от този град и да отида да живея в гората. Съвсем сериозно. Май съм станала прекалено селективна към всичко, което ме заобикаля.  И това не е много хубаво, защото вече нищо не ми се струва достатъчно интересно, музиката е банална, книгите са скучни, филмите са абсурдни и евтини.

Не искам тоя бонбонен романс, дето го рекламират навсякъде. На мен ми е хубаво да си стоя между четири стени с отлепящи се тапети, да пия бира, да ям домашни кюфтета и да слушам Trololo в забързания му вариант, стига да е с моя Човек. Дам, и това е хиляда двеста деведесет и шест пъти цяло и четири по-хубаво от всичките ви шоколади,  парижи, бутилки шампанско и скъпи ресторанти.  Факт.

Вижте сега. И аз съм била принцеса, возила съм се в скъпи коли, яла съм в скъпи рессторанти, въргаляла съм се в скъпи чаршафи. Но не бих заменила това, което имам сега, с нито едно от тези неща.  Защото в крайна сметка е по-важно да се чувстваш, а не да бъдеш принцеса. А Той ми помага и за двете.  И всъщност благодарение на тази любов разбирам какво малко значение има всичко друго. Всичките хора, които ме дразнят, всичките хора, които аз дразня, всичките неща, събития, рокли,книги,филми,песни,джаджи,манджи,задачи,лекции, всичко…. абсолютно всичко губи смисъл и значение пред това да обичаш и да бъдеш обичан.

Странно, а? Изглежда сякаш хейтвам яко, а всъщност обичам. Ще кажете, две противополжности. Не може така. Противоречиш си. Не знаеш какво искаш. И може  би ще бъдете прави. Но не ме интересува.

Това е.

Обичам.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Те ти булка, PMS.

  1. bampi каза:

    Е, по-хубаво от това да обичаш и да си в мир със себе си, според мен няма. Останалото е само фон. 🙂

  2. shas каза:

    Най-накрая го каза някой,а частта с кралиците на драмата и книжките,писани с розови очила най-много ме изкефи… Браво ! Продължаваме да обичаме,а други просто да мечтаят за Парижжж… 😀

  3. sugarfreenora каза:

    Благодаря ти, shas 🙂

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s