За Facebook, мързела и… още нещо.. ха-ха

Понеже съм огромен егоцентрик, а и поради някои други причини, които все още не съм дефинирала сама за себе си, обичам постоянно да се наблюдавам и самоанализирам. И така, от известно време съм свидетел на една добре оформила се закономерност около моята персона.

Казват, че мързелът е защитна реакция на организма, чрез която той се предпазва от пренатоварване. По тази логика, моят организъм вероятно е на границата на огромен психо-физически колапс през по-голямата част от времето, защото много, ама много ме мързи. Особено много ме мързи, когато имам нещо за правене. Например когато имам тест във вторник.

Същността на откритието ми е свързана именно с този тест. Тенденцията, която ме преследва така решително, почти като освирепяло гризли дебел турист, е: колкото повече работа имам, толкова повече се засилва активността ми в социалните мрежи като Facebook, Twitter, Tumblr и всякакви други, за които нормалният средностатистически *кхм* посредствен *кхм* човек в България вероятно не е и чувал, като, разбира се, изключим Facebook, а вече (донякъде) и Twitter.

И понеже и аз съм човек като всички останали, като видя/чуя думичката Facebook някъде извън самия сайт (това явление вече се  случва все по-често и по-често, уви) и ми присветва една такава лампичка в главичката, на която има отпечатана буквичката F във едно синьо квадратче.  Дотук добре.

Както може би сте се досетили, нямам намерение да ви говоря за моя пословичен мързел, нито за новогодишния си късмет от баницата, който намерих чак сега и го прочетох (и който, между впрочем, гласи „Пари„, каквото и да значи това). Не. Щеше ми се чрез този текст да се включа към гилдията на стотиците хейтъри, които ненавиждат социалните мрежи и това, в което са превърнали хората (или в което хората са ги превърнали…). Странно защо обаче, въпреки откритата си ненавист към всякакви такива сайтове, те продължават да си джиткат мирно и кротко в тях и да вършат богоугодни дела като копане на ферми, демонстриране на любовта към ближния чрез виртуални целувки, прегръдки и изпращане на близалки. Както и с някои недотам богоугодни дела, като мафиотски престрелки и вампирски войни.

Мисля си, че наистина трябва да съществува Facebook, както и глупавите коментари на дървените философи в новинарските сайтове. Цялата история около социалните мрежи ми се струва много сходна с обяснението за мързела: може би всички тези сайтове служат, за да могат идиотите по целия свят да акумулират и възпроизвеждат идиотията си на едно (или няколко) виртуални места, за да не се пренесе идиотията в цялото общество и да не причини неговия колапс.

Това би било много хубаво и логично обяснение, ако можехме поне за миг да приемем, че по-голямата част от обществото не се състои от идиоти. Уви, нищо подобно – така че хипотезата логично отпада като погрешна.

Всъщност, основната причина за съществуването на такива сайтове са парите, които създателите им печелят от тях. А късметът от баницата ми е отговор на всички въпроси. Нещо като 42, от прословутия Пътеводител, който между другото никак не ме впечатлява. По-интересен е отговорът на въпроса „защо социалните мрежи са успешни?“ Изчела съм около 20-30 различни анализа на тази тема и всички те ме водят до един и същи отговор: техните създатели са едни много проницателни копелета, които са наясно, че светът гъмжи от неуверени идиоти, които умират да бъдат забелязани.

Замислете се само: колко по-лесно е да бъдеш „готин“ във Facebook и да казваш неща, които не би се осмелил да изречеш в реалността? Освен това, с няколко щраквания на мишката  можеш да спечелиш цял куп нови приятели, да си чатите и да обменяте интересни линкове, да си изпращате кози и подкови във Фермата… докато в реалния живот приятелите се намират много по-трудно, а истинските приятели – съвсем. Ами Twitter? Да видиш, че имаш  500 „последователи“ си е една огромна его-бомба! Всъщност, всичко това те кара да разбираш как се е чувствал Исус.

Не съм и предполагала, че социалните мрежи ще станат толкова обсъждани и влиятелни. Все по-често чувам в автобуса да се говори за Facebook, Twitter, за изпъстрените с драматичност, страст и патос online саги: как Муньо харесал снимката на новите силиконови цици на Петкана, която пък била „обвързана“ с Доко, обаче последния видял това и натрошил носа на Муньо в Mafia Wars; разбира се, това било последвано от промяна на статуса на Петкана от „обвързана“ към „необвързана“, която Муньо пак харесал и се скъсал да коментира… Няма нужда да гледам турски сериали, просто трябва да заредя началната странница на любимата на всички социална мрежа. Няма нужда да чета новини, защото за всичко научавам от Twitter. Няма нужда да излизам с приятели, защото си пием кафето заедно в чата. Няма нужда да живея истински живот, защото Facebook ми дава отличен негов заместител.

Наскоро приятелят ми (който, слава богу, е ИСТИНСКИ) ми каза, че поколенията се различават много лесно по приоритетите, които имат. Каза ми следното: можеш да разбереш от кое поколение е един индивид, ако засечеш след колко време ще си пусне компютъра, когато се прибере вкъщи. Първото нещо, което прави най-младото поколение, когато се прибере, е да си включи компютъра. Това е така нареченият му приоритет. Докато някога, в далечните епохи, когато още е липсвал интернетът като ЦЕННОСТ, хората са говорели повече с гласовете си, отколкото с буквички на екрана. Били са истински загрижени един за друг, грижели са се за самите себе си (познавам хора, които не се къпят, защото това им отнема „ценно“ време в нета…) , били са истински съпричастни към каузите, за които са се борели… Сега всичко това изглежда като една красива утопия.

Като казах каузи. Почти щях да забравя да отбележа и този велик феномен в мрежата на Facebook. Въпросните групи и каузи са поредния пример за способността на идиота да изражда и най-добрата идея в безсмислен и глупав жест на върховна простотия. Вече всички отдавна са забравили първоначалната идея на така наречените „групи“ – да обединяват хората с еднаква принадлежност и интереси и са се превърнали в, образно казано, огромни обори за заблудени овце, които се кефят на безсмислената фраза, която е използвана за заглавие на групата. Всъщност, в това отношение наистина се е запазила изначалната цел на групите във Facebook – те наистина обединяват идиотите, прощавайте, хората с еднаква принадлежност: основен интерес им е да се наядат, наебат и ако може да се посмеят (най-често на нечий провал) или пък да позлобеят малко.

В този ред на мисли, няма да е зле всички групи във Facebook да бъдат обединени под един общ таг. Колкото до крещящите каузи от типа на: „ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА ЗА ИЗВЕРГА, КОЙТО ОСАКАТИ КУЧЕТО МИМА„… ами съжалявам, ама те изглеждат направо жалки. Мисля, че всички хора в тях до един съзнават, че тази група няма да повлияе по никакъв начин на нищо, което се случва, но въпреки това е добър начин да излеят всичката си злоба и натрупани комплекси. Тук вече обяснението, че това е нужно и аналогията с мързела като защитен механизъм си идват точно на място.  Най-тъжното е, че зад повечето от тези каузи стоят именно такива комплексари и потиснати хора, на които и грам не им пука за кучета, трансплантации, убийства и инциденти, а които просто търсят на кого да си го изкарат.

За всеобщото затъпяване, до което води писането на латиница, пък въобще и не мисля да говоря, защото то е повече от очевидно. Толкова очевидно, колкото са очевидни правописните и граматически грешки във всеки втори ред, който се споделя в социалните мрежи. Което също е тъжно.

И знаете ли кое още е тъжно? Тъжно е това, че сега на мен и на вас ни е смешно и иронично, докато четете това (и докато аз го пиша), но всъщност и аз, и вие сме част от цялата тази схема – защото аз публикувах тази идиотщина във Facebook и Twitter, и вие сега я четете чрез тях. И аз и вие сме като всички останали: объркани идиоти-жертви на интернет. Жертви на обезличаването, на тенденцията всичко лично да става публично, да ни залива един тон програмирана и преднамерена информация, която ни промива мозъците и ни кара да си мислим, че всичко това ни е нужно, че всичко това свързва и сплотява хората. Знаете ли какво? Не е вярно. Не ни свързва, то ни разделя. Питайте бабите си, които не знаят каква е тая чудна бяла кутия, в която гледате постоянно. И които вече 40 години живеят с дядовците ви, които са срещнали на селската чешма.

Я да ходя да си уча за теста вече, а?

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

8 отговора към За Facebook, мързела и… още нещо.. ха-ха

  1. eldred каза:

    Социалните мрежи не са виновни за нищо. В България всички тези групи и каузи ни изглеждат като нещо ново, поради простата причина, че по времето на комунизма всякакви граждански движения са изчезвали още в зародиш, но в държава като САЩ борещите се за идиотски каузи ги има много преди появата на интернет, да не говорим за социалните мрежи. И по времето на бабите ни е имало неграмотни, тъпи, промиване на мозъците в големи мащаби и т.н. Просто сега всичко това се забелязва по-лесно.

    • sugarfreenora каза:

      Здравей! Може би си прав в аргументите си, но на мен лично ми се вижда малко смело да отъждествяваме групите във Facebook с граждански движения. Не бих казала, че обвинявам социалните мрежи в каквото и да е било. Всъщност, концепцията за тях звучи добре донякъде. По-скоро поставям акцент върху начина, по който хората ги използват и как той понякога се отдалечава драстично от основния им замисъл🙂

    • eldred каза:

      Нямам предвид всички граждански движения, но през 70-те и 80-те години в САЩ има едни шашави движения настояващи правителството да праща експедиции които да търсят Атлантида, да събира информация за срещи с извънземни и какви ли не тъпотии. По глупост и безсмислие те се доста близки до днешните facebook групи. И тогава и сега проблема се свежда до недостатъчно използване на сивото вещество.🙂

  2. крис каза:

    синтез и по-малко бисквитки.
    🙂

  3. Стоимен каза:

    Беше ми много интересно да прочета мнението ти за социалните мрежи. И аз съм на почти същото мнение, но според мен си обърнала вснимание само на лошите им страни.

    Като спомена за бабите се сетих за моята която цял живот е живяла на село и дори не е имала възможността да завърши гимназия, да се запоназнае с интересни хора, да научи за толкова много интересни неща, а е трябвало да работи и да се омъжи много млада. Сега на вас момичетата ако ви кажат ваще, че на 17 вече застарявате и трябва да се жените ще ги изгледате с учуден поглед и най вероятно ще им се изсмеете.

    Това което искам да кажа е, че социалните мрежи и интернет като цяло ни дават огромната възможност да сме информирани и да мислим свободно без ограничения. Научаваме новините още преди да са ги пуснали по телевизията. Някога баща ми е трябвало да ходи до библиотеката за да разбере каквото и да било, а сега всичко е на гугъл разстояние.

    От друга страна някога баба ми на село е била ограничена да се познава само с хората от махалата, които също като нея до голяма степен са били ограничени в мисленето си (не казвам глупави и малоумни, просто хора с малък кръгозор). А сега имаме възможноста да намираме много смислени неща в нета, както и свестни хора, които винаги е имало и ще има. На пример аз сега попаднах на твоята публикация и много се зарадвах, че чета нещо смислено и интересно.

    Просто новостите си идват с тяхните лоши и добри страни. Човек е трудно да се бунтува срещу цялата идиотщина по тоя свят, но точно това, че го правим ни кара да се чувстваме живи.

  4. Лита каза:

    аа, не – през рийдъра засякох новия пост и четох😉

  5. jagermeisterboy каза:

    Социалните мрежи са просто поредната стъпка. И като всяка такава хората не могат да осъзнаят, че дори в програмираната среда това, което има значение е техния избор. Защото такъв винаги има. Харесаха ми размислите ти иначе🙂

  6. HuKokauH каза:

    Само да хейваме не ни мързи а? И те така!

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s