Disclaimer.

Не съм писала от един месец.  Писането, което вие четете, не ми липсва. Липсва ми писането,  което аз пиша.
С други думи. Напоследък се бях излъгала, че имам някаква аудитория, пък макар и тя да е доста минималистична и започнах да се старая да пиша неща, които биха й се сторили интересни (поне според мен). Обаче това старание не доведе доникъде, защото просто не мога да пиша за неща, които самата мен не ме вълнуват.  А и както може би сте забелязали,  обикновено не пиша за неща, които ме вълнуват, а просто споделям мисли и емоции.  Дотук съм с евфемизмите, акуратността и всички останали думички от този род, които не са ми потребни.
Това, което се опитвам да кажа е: Въобще не ми пука вече дали някой ме чете или не. Този блог е за МЕН, а не за някой друг. Правя го за себе си. Тук няма таргетиране, няма маркетинг, няма безумни напъни да се качвам нагоре по безумни класации. Съжалявам. Ако на някой не му харесва, вратата е горе вдясно. А ако можете да ме понесете такава, каквато съм – чудесно, заповядайте.
Ще си пиша за каквото си поискам и както си поискам и въобще няма да се съобразявам с ничии очаквания. Защото това си е моето кафе и мога да си го пия както си поискам. Пък.

След една приятна визита на българското черноморие се завръщам в София не с гръм и трясък, но непременно с добро настроение и тен.  Доволно гледам намръщените хора по улиците, които са бели като сирене и си казвам, че докато те са се пържили ( в буквален и преносен смисъл) на работа,  аз съм се пекла на плажа, близо до морето. И това някак си ме успокоява.  Не за дълго, разбира се, защото в крайна сметка следващия понеделник търчането стартира и при мен, но какво пък.  И така, искам да споделя няколко впечатления, които натрупах по време на ваканцията.

1. Не съм виждала толкова много хора без вкус.. тоест, с ужасен вкус на едно място. Като излезеш по главната улица на който и да е по-голям морски курорт те връхлита цяла войска от кифли и кроасани, които сякаш имат за цел да ти причинят доживотна психическа травма благодарение на недоразуменията в техния гардероб.  Ако ви намирисва на чикхейт,  имате добро обоняние.

2.  По плажа голите цици растат като гъбки след дъжд.  Сравнението е доста точно, като се има предвид размерите на въпросните вторични полови белези.  Жените по монокини, които видях на плажа са или с малки цици, или с увиснали, или дебели, или с много целулит, или грозни, или недоклатени. Най-често обаче жените по монокини са всичко изброено накуп. Сега. Ако има някоя читателка, която се мятка по монокини, да не се засяга.  Светът е скапан и хейт дебне отвсякъде. Така че, get over me.

3. Северното черноморие е в пъти по-готино от южното.  Много се радвам, че всички пръдли и позьори си стоят в Слънчев Бряг, защото по този начин има повече място за мен в Дуранкулак и Крапец. И в Шабла, разбира се! Ще си кажете сигурно „за какъв ли гъз става въпрос, щом цели три плажа не му стигат“.  Но всички ние знаем, че не става въпрос за гъз, а за цици. О йе. И не, няма да видите мои снимки по бански.

4. Столичните заведения печелят пред морските. Дори и да има море.

5. На някои места чужденците са повече от българите. Не зная дали това е добро или лошо, но положително е факт.

6.  Крайното впечатление от ваканцията зависи преди всичко с компанията, с която си я прекарал.  Изкарах си чудесно, наистина. И в този ред на мисли – никога повече онова безумно село Шкорпиловци, никога повече идиоти, които ми губят времето.  Дано си обиден, ако ме четеш. Да, ТИ.

7.  Мисля, че никога няма да пътувам с кораб. Плаши ме масивната им метална конструкция, а безкрайното море ме респектира прекалено много. Явно наистина съм си балканско чадо и обичам неща, на които можеш да видиш края. И преди всичко неща, които имат край.

8.  Отчаях се от музиката. Първо, не спря да ме преследва една песен за някакъв скапан парашут. Уж гледаш хубава мацка на клипа, ама защо не й се е отворил парашута? Мда, красотата вече отдавна не е критерий. Поздрави на Мис Русье. Жалко обаче, че този проклет парашут не й се е отворил само в преносен смисъл, защото ако се беше отворил и в буквален щях да си пия бирата една идея по-доволна. Следващото музикално безумие иде от подрастващия Джъстин БийВър (не Бийбър!) Явно обаче той не е успял да се отърве от детския си акъл (или липса на такъв), след като в акомпанимент на някой си световно неизвестен подрастващ афроамериканец реди добре познатата ни броеница eeny meeny miny moe.  Така, след като се изброят и се разберат кой ще жуми и кой ще се крие, им пожелавам никога да не се намерят отново,  защото песента им е тотален disaster.  И въобще няма ли най-накрая Джъстин Бийвър да последва съдбата на Джеси Макартни (повечето от вас сигурно не го познават. ИМЕННО ЗА ТОВА ГОВОРИМ).  Америка наистина има проблеми със затлъстяването и затъпяването. Ама не само тя, де.

9.  Животът извън facebook и twitter е по-добър.  Разбира се, и в реалността съществуват идиотски изцепки и дразнещи хора/гледки, но в интернет цялата тая паплач и идиотия е увековечена завинаги (поне докато са живи архивите)  на timeline-а или стената на въпросния идиот, докато в реалния живот почти всичко отшумява бързо.  Така че moi отново се отказва от Facebook за неопределен период от време.

10. Отправка към точка 2. Жените са най-отчаяни, когато наближават 30те. Защо ли? Ами защото изведнъж осъзнават, че почват да остаряват и все още не са намерили любовта на живота си или пък не са достигнали кариерни висини… Защото се чувстват застрашени от младите кифли с големи цици като мен, а ако наистина са като мен пък най-вероятно имат и повече ум в главата и ценности от посредствената 28 годишна младша кугърка. (справка – кугърка идва от cougartown.. ама ме мързи да обяснявам нататък). Не че се хваля, но не си търся мъж с пари и възможности и не разцъквам постоянно в bg mamma, за да се похваля с новия си парфюм. Който между другото наистина е марков, а не е взет от някаква безумна разпродажба на тестери.  Но хайде стига съм се заяждала, жените на 30 (и в околностите) винаги са ми били интересна тема за дискусия, затова на тях ще се спра отделно някой друг път.

Та, това е. Това е един наистина неподправен мой пост. Не знам дали ви харесва, не знам дали и на мен ми харесва, но това са си моите впечатления.  Малко кифленски, малко не съвсем.  Но си мисля, че щом съм успяла да заблудя едни, че съм  глупава и посредствена, а други – че не съм,  едни – че мразя целия свят и съм студена като последния кръг от дантевия ад, а други – че съм емоционална, чувствена и пламенна…. значи все пак си ме бива, да го ева.  Дам, умря циганката. Собственоръчно я заколих.

И както казва една моя позната, която е изключително голяма позьорка и май е забравила, че идва от село: „ЗЕМИ ТОЯ САУНД, БАТЕ„: (защото някои слушахме Bloc Party когато други  (които сега са им мегаултрагига фенове) си мислеха, че индито е индийска музика. ениуей)

Ех, този младеж в белия потник… трябва ли да има такава изключително лицеприятна муцуна? Същият е като.. nevermind.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Disclaimer.

  1. Комитата каза:

    Освен че cougar не е точно с този произход, статийката бива. За жените на 30 и отгоре, имаме много общи наблюдения😉

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s