All is not lost.

Добро утро в 18:55.  Можеше и да е „добро утро в 18:51“,  но е трудно да се сетиш как да стигнеш до блога си (или до собствената си баня) когато си сънен. Всъщност, то май съвсем не е утро, но аз току що ставам и светът ми изглежда като всички клипове на Ok Go пуснати един след друг на repeat.  По този повод си пуснах новия им албум, който май вече не е съвсем нов (предвид факта, че излезе още преди няколко месеца), но въпреки това си остава поразително добър, ритмичен и близо до мен (или уникален, както би го нарекла някоя посредствена тийн патка, която знае само три думи и едната от тях е именно „уникален)).

Забелязвам две странни неща. Тоалетната хартия има розов цвят. Аз съм трезва, не съм употребявала наркотици в близкия… в близките два месеца вече. Значи тя наистина е розова. Чудесно, превръщат ме в Барби. И като казах Барби се сещам, че един от сънищата ми бе как се губя в някакъв непознат мол. Значи. Тук имаме направо двойно отрицание, защото 1. за мен няма НЕПОЗНАТ мол и 2. заради точка 1. няма как да се изгубя в него.  Е, поне имаше хубав магазин за козметика.

И другият ми сън, който беше меко казано обезпокояващ, също си струва да бъде споделен. Сънувах как се скарвам с всичките мъже в живота ми последователно и то не къде да е,  не в някой бар на шишман примерно, а в райската градина. Райската градина.  Много адамовци и една Ева? Страхотен егоцентризъм, няма що. Както и да е, не се наемам да тълкувам сънищата си, има психо-нещо-си за тази работа. Е, поне беше райската градина.

За другите сънища няма да разправям, защото най-накрая може и да не се сдобия с „Оскар“ за брилянтна режисура  ала-Жан Пиер Жьоне, а по-скоро с диагноза от някоя психиатрия.

Питам се какво ли мога да правя, след като денят почти вече е приключил, а тази примамваща петъчна нощ за мен ще бъде опропастена от липсата на приятна компания, с която да я прекарам.  Обмислям пътешествие в посока залез с допотопния велосипед на баща ми, който е толкова ретро, че направо вече е модерно всички да се движат с такива велосипеди. Поне по повечето филми, които изгледах напоследък.  А когато слънцето залезе… не всичко е загубено, защото  неделята ще бъде един ден по-близо.  И фризьора в събота също, но това не е важно.  А неделя… неделя освен, че е първи август.. е денят, в който ще Го видя.

All is not lost indeed.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s