Как се „оцелява“ без Twitter?

Вече два-три месеца минаха, откакто изтрих регистрацията си в Twitter. За някои това може би е равносилно на самоубийство, защото същите тези някои не биха могли да си представят живота без интернет, социални мрежи за споделяне и какво ли още не.  Искрено съжалявам за тези хора, защото по-голямо (само)ограничение от социалните мрежи аз лично не познавам.   Имам много познати, които държат на определен имидж в Twitter и Facebook и понякога не могат да бъдат себе си и да кажат това, което наистина мислят, само заради въпросния изграден имидж.   Но това е друга тема.

По принцип не вярвам в „new year’s resolutions“ но за тази година си бях намислила да пиша повече на хартия, от колкото на клавиатура и да говоря повече с глас, от колкото с букви. И се получи. Отказах се от Twitter, отказвам се от Facebook, купих си оригинален Moleskine и почнах да пиша в него. Блога си обаче не мога да загърбя, защото имам такъв от 4 години и изпитвам силно сантиментално чувство към него.  Освен това, моят блог никога не е бил регистриран в topbloglog (или там както се казва), никога не е бил насочен към една по-масова аудитория и никога неговият автор не е имал желанието да го превръща в книга или поне по-влиятелна трибуна. Говорила съм затова и преди и все още си оставам на мнение, че колкото и добри журналисти да са някои блогъри, те продължават да бъдат никой и техният глас (за съжаление) остава нечут.

Разбрах, че са се появили известни спекулации около това защо съм напуснала Тwitter.  Надявах се, че никой няма да забележи, но пиарките са големи клюкарки (това им е като длъжностна характеристика направо) и в един момент излезе, че съм се махнала от социалната мрежа заради връзката си с приятеля ми, който също  пише в нея. Всъщност едното няма нищо общо с другото.  Причината е съвсем различна, но също така е и лична, затова спекулациите могат да продължат колкото си искат.

Едно обаче е факт – дишам спокойно, жива съм, не съм се чувствала толкова добре от много време насам и не страдам от Twitter абстиненция. От време на време заглеждам timeline-a на някоя и друга интересна персона, но те така или иначе се броят на пръстите на едната ми ръка.   И да ви кажа, добре ми е така.  Повече време за мен и приятелите ми, по-малко време за ядове. Ядове? Ядове, да.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s