Синдромът 25+ или младите кугърки.

След като станах пълнолетна и по американските стандарти, а и малко преди това, имах честта да се запозная и комуникирам с представителки на един новоформиращ се (или просто новооткрит (или съвсем не чак толкова нов)) социален феномен. Някои го наричат midlife crisis с ускорена акселерация, а аз си избирам да го наричам синдромът 25+, защото звучи по-криминално.

Някога случвало ли ви се е да си зададете въпроса „какво, по дяволите, им става на жените между 25 и 30 години?!“ . Точно това ще се опитам да обясня в настоящия текст. Държа преди това да кажа, че описаното по-долу е базирано на лични наблюдения и впечатления, събирани от около 25-30 различни жени във възрастовата граница… да, познахте – 25-30 години.

Започваме с малко предистория. Когато едно момиче навърши 20 години, то си мисли, че има цялото време на света. Не се напряга много да гони мечтите си, да търси любовта… Обикновено записва някакво висше, защото така трябва и се отдава на луд студентски живот. Намира си гадже, скъсва с него, намира си друго и така един безспирен световъртеж от приятни, но така или иначе безсмислени случки.  Дотук добре.

След това тези момичета завършват университета, по-ученолюбивите започват магистратура, междувременно си намират скромна работа в някоя банка или новоизгряващо списание, а парите им стигат колкото да си плащат наема, да излизат от време на време в заведенията, които се считат за модерни и да си купуват любимите дрешки и обувки на намаление в мола. В повечето случаи си имат и приятел… абе въобще – идилия!

И така, в един щастлив слънчев ден, въпросните млади дами се събуждат на 25. И осъзнават:

1. Че не са постигнали кариерните висини, които са очаквали. Всъщност работата им е доста посредствена и ако я карат по същия начин, ще си стоят забити в същия офис цял живот, или поне докато фирмата не фалира.

2. Че не са открили голямата любов. Е, вярно, имат си приятел, но отдавна са забравили защо са заедно, какво ги е свързвало, имало ли е любов, или всичко е било една приятна рутина с взаимна изгода между двамата.

3. (това го осъзнават само наистина проницателните) Че въобще не са това, което винаги са си мечтали да бъдат на 25. Обществото ги е превърнало в марионетки, които водят целия си живот с една единствена цел – да се вписват в общия сюжет, да се харесват, или както самите те го казват: „да намерят своето местенце във Вселената“. Четат книгите, не защото им харесват, а за да им създават впечатлението, че са интелектуалки. С филмите е същото, с музиката е същото. Въобще създават впечатлението, че правят всичко, което би трябвало да ги разтоварва, да им идва отвътре, по задължение.

4. Трийсетте години наближават, а това означава бръчки, намалени шансове за брак с някой красив, влиятелен, богат или 3в1 мъж. И още много други неприятни неща.

След като проумеят поне 1 от тези 4 факта, момичетата изпадат в паника. Какво ще правят? Какво друго, освен да впрегнат младите си 25-годишни тела в юздите на собственото си ограничено съзнание и да почнат бясно да преследват мъжа на мечтите си, голямата кариера или каквато там амбиция имат. Целта е една – един ден, когато вече трийсетгодишни седят на кафе с приятелките си, да могат да се похвалят, че са постигнали нещо.

И ето как се започва всичко – дългият път към професионалните върхове, който много често се отбива в леглото на някой по-висш мениджър; безмилостният лов на мъже и то не какви да е мъже, а мъже с възможности, без значение дали са млади, стари, женени, с деца, вдовци, важното е само едно. И всички ние много добре знаем какво е то.

Какво се крие зад добре премислените опити на младите кугърки да постигнат мечтите си?

На първо място, един тиктакащ биологичен часовник. Основните елементи в неговата конструкция са изградени от предразсъдъци за това какво трябва да постигне една жена, преди да навърши 30. Докато всички ние си мислим, че сами диктуваме желанията си, без значение от възрастовите групи, те много често се определят от средата, в която сме израстнали. Така е и в този случай. Какво ще кажат приятелките ми, ако не съм се омъжила на 35? Какво ще каже семейството ми, ако от десет години не съм получила нито едно повишение?

Следва огромна доза липса на самочувствие. С отдалечаването от първите две цифри в своето ЕГН, всяка жена неизменно забелязва, че броят на по-младите (и по-красиви) от нея девойки нараства всеки ден. Това означава, че нейните шансове да завладее правилния човек са значително намалени. Така се появява едно нескрито чувство за превъзходство над по-младите момичета, които още са „празноглави патки и изобщо нищо не разбират“. Защото ако не с красота, то поне с опит и ум жените на 25+ повеждат младите си конкурентки напред. Или поне така си мислят. Всъщност, няма особена разлика между жената на 20 и жената на 27 (да кажем) , освен задрасканите мъжки имена в тефтера с възможни ухажори, разбира се. В някои случаи дори наблюдавам как жени, които са с 5-10 години по-възрастни от мен, се държат като обезумели тийнейджърки. За съжаление младите жени са винаги по-предпочитани, защото тях не ги гони параноята, че остаряват. А мъжете, като едни отлични представители на животинския вид, много добре надушват страха.

С натрупването на годините жената се отървава от наивните схващания за истинска и пламенна любов и ги заменя с добре осигурен, спокоен брак, евентуално с едно-две деца. Тъжно, много тъжно, но факт. В някои среди да се сдобиеш с мъж и дете не е просто цел, дори не е фикс идея, а е по-скоро война за оцеляване. Обикновено този феномен се проявява между по-малко амбициозните (четете глупави и некадърни) жени, които нямат какво друго да постигнат, освен да се възпроизведат. Ако искате да се запознаете с подобни индивиди, заповядайте в bg-mamma. Тези, които имат поне малко достойнство и професионални квалификации обаче, избират да бъдат „свободни“ както те сами се наричат, като под това имат предвид безразборен секс с който им падне.

Ето какво им става на жените между 25 и 30. Никой от нас не може да ги вини – нито мъжете, защото те в крайна сметка са облагодетелствани от цялата тази одисея, нито ние, по-младите жени, защото в крайна сметка и нас ни очаква същото някой ден, нито самите те могат да се винят, защото.. прощавайте, кога беше последният път, в който сте се признали за виновен?

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Синдромът 25+ или младите кугърки.

  1. Комитата каза:

    Хаха, и на кой точно етап са облагодетелствани мъжете?
    Когато жените са преди 25 и, както се видя в текста, не разсъждават много-много?
    Или когато са над 25 и станат „обезумели тинейджърки“ отново?
    Или над 30, когато параноята, за която говориш, просто е непоносима – с капризи, постоянни промени в настроението и изведнъж се сещат, че им трябваш за нещо? 😉

    • sugarfreenora каза:

      във всеки един период от живота на една жена, стига да знаеш кога е миличка и добричка и кога е готова да ти откъсне главата 🙂

  2. Bridget Jones каза:

    Ще ти помогно малко за синдромите :). Имам позната, която успя на 24 да се омъжи за идеалния мъж: красив, инетлигентен, богат, ларж, домошар, работохолик, държи на семейството и децата, уважава я и се грижи за нея. Мога да продължа, но мисля, че това е достатъчно. Тя му народи няколко деца. Скоро стана на 30 и реши, че това, което има не й стига. Трябват й още:
    1. Татуировки
    2. Силикон
    3. Ботокс
    4. Секс по три пъти на ден (по този въпрос още работи)
    Ха сега коментирай този синдром, да те видим. Не идва ли всичко от годините, а не от това какво сме постигнали? А да имаш познати мъже, които на към 40+ полудяват по тийнейджърки и си изгубват акъла? Това също има общо с ЕГН-то.
    И… да те питам: Защо си толкова сърдита и язвителна? Просто се чудя, а иначе те харесвам 🙂

  3. kaka ti каза:

    Колко наивно 🙂
    Наистина ли изпитваш такова превъзходство над горките престарели 25+ ? Или това е някакъв комплекс? За щастие или за нещастие, никой не може да слезе от влакчето на остаряването, т. е. и ти на там си се запътила.
    Форумът на мамите е изключително полезен за бързо намиране на информация по всички възможни теми на света, но ти сигурно си от хората които обичат да им е трудно.
    По някое време ще разбереш, че нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.

    с пожелания за спорно писане – по принцип доста ми харесва как пишеш 😉

  4. sugarfreenora каза:

    Bridget Jones: винаги има изключения от правилото, а и аз не претендирам, че тенденцията, която наблюдавах, се среща при абсолютно всички жени. Но дамите, които съм визирала, са от доста различни среди и семейства, така че това ме наведе на мисълта, че може би има нещо по-генерално и обединяващо за жените от тази възрастова група. Съгласна съм, че и мъжете имат някакъв подобен синдром, но него още не съм го разучила ;р Иначе поздрави на приятелката ти, от твоите думи изглежда щастлива – дано винаги е такава! Защо съм сърдита и язвителна ли? Ами не знам, защо мислиш, че съм сърдита и язвителна? Аз съм си нормален човек, като всички останали и рядко можеш да ме видиш намусена, ако си около мен. По-скоро съм любопитна за хората и да – признавам си без бой – склонна съм да генерализирам!

    Како – наивна съм, ама ми е простено, още съм малка, знаеш 🙂 Не изпитвам превъзходство към никого, както сама споменах в поста си – съзнавам, че мен ме очаква същото някой ден. Що се отнася до bg-mamma – като източник на информация уважавам подобни сайтове точно толкова, колкото wikipedia – нил, зеро, нула, така че наистина би могла да предположиш, че обичам да ми е трудно.

    Такива ми ти работи 🙂 Благодаря за вниманието!

  5. Bridget Jones каза:

    Всеки минава през периода, в който си мисли,че всичко му е ясно и е склонен да генерализира. Малко по-късно разбираш, че това няма никакво значение и не ти помага особено да се правяш по-добре в живота. Аз лично мисля, че тази склонност натоварва и обременява излишно, като ти отнема от енергията, нужна за по-важните неща (ето, и аз генерализирам все още 🙂 ).
    Ще ми бъде интересно да разбера защо толкова искаш ТОЙ да ти изневери с някоя от бившите си? Това не е ли мазохистично? Или милслиш, че все някога ще се случи и искаш да мине по-бързо? Ще му простиш ли? Все тая ли ти е дали има и други? Хрумват ми и други въпроси, но са твърде лични 🙂

  6. Bridget Jones каза:

    А, и исках да кажа, че моята приятелка, въпреки „реализацията си“ не е щастлива. Тя умира от страх, че остарява, особено след като навърши 30 и полудя – татуировки, силикон, ботокс, диети и пр. Нямам представа дали има общо, но аз никога не съм се страхувала от възрастта. Дори, когато ме попитат на колко години съм, ми се налага да смятам, защото не си давам труда да ги помня. И изглеждам със 7-8 (поне) години по-млада.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s