Петъчно.

Тресе ме яка петъчна депресия. Стоя си вкъщи, не ми се излиза, компания ми правят един полудял котарак, една черна кучка и един притеснен мъж. А преди имаше и едно парче сладоледена торта, но то стана жертва на нервния ми глад. Сега. Специфична моя черта, а и на всеки друг човек (надявам се) е, че сме малки вселени, които умират и се раждат всеки миг. Явно този миг на смърт се е удължил малко повече при мен, защото в главата ми не спират да се въртят някакви нелицеприятни мисли. И понеже не желая да ги държа повече в мен, ще ги изсипя тук. Без обяснения, без примери, без защита, просто искам да ми се махнат от главата.

Ентропия. Ако оставиш една роза, без да се грижиш за нея, тя ще умре. Ако оставиш един плевел, без да „се грижиш“ за него, той ще порасне още по-голям и ще се размножи.  Разрушението е по-силно от сътворението,  хаосът е по-властен от реда, злото е повече от доброто, тъмнината е повече от светлината.

Човешката раса е обречена на саморазрушение. „Обществото“ е една огромна манипулируема машина за пари, едно колективно НИЩО. Хората са овце, които живеят „защото така трябва“. Аз съм част от нея, ти си част от нея, той, тя, то, ние, вие и те.

Феминистките са единствените хора, които все още смятат, че жените нямат права. Феминистките вярват, че жените НЯМАТ права. Затова се борят за тях.

Жените-мъжемелачки, кучки, еtc… са най-тъжните жени на целия свят, защото те са се превърнали в мъжете, които са ги наранили. Жените-кучки са слаби, защото не могат да преодолеят горчивината си, не могат да се приемат такива, каквито са – крехки и нежни, имащи нужда от закрила. Която ще да заповяда, да почне да ми обяснява, че нямала нужда от любов. Колкото повече говорите такива неща, толкова повече ви проличава колко искате да бъдете обичани. Но в това няма нищо лошо и не ви прави по-слаби. Опитите да се правите на мъже, на силни, на корави копелета.. те ви правят по-слаби.. и по-глупави.

Мъжете са по-добрият пол. Имам си отличен пример за това до мен. Благодаря му, че ме търпи. Скачайте, скачайте. Така де, ако беше обратното, то защо има толкова много хомосексуални мъже?

Насила социализация не става. Скоро няма да ходя на никакви форумни, туитърни, и т.н срещи с хора, които НЕ познавам. В момента имам нужда от сигурна среда с хора, които са ми близки. Никакви нови познанства, никакви празни приказки,  никакви мили усмивки… не мога да лицемернича.

В един момент стоях и говорех с трима човека, с които съм спала. Едновременно. В смисъл, не че едновременно съм спала с тях, опази боже… УФ! Едновременно говорих с тях. Обаче е странно да се погледнеш от страни в подобен момент. Това е като в онази творба на Дикенс, с трите призрака. Само че при мен не бяха призраци, а си бяха от плът и кръв. Двама от миналото и един от настоящето.. и бъдещето, надявам се. Абе, какво да ви кажа. В такива моменти осъзнавам, че:

1. Едно време много съм обичала да чертая кръгове.. I mean… краката ми постоянно са били отворени.. като на пергел. Ох, как съжалявам, че го казах…

2. Времето лекува. Наистина.

3. Някои религии имат сериозно основание да смятат, че женските полови органи са централен елемент във вселената. Ами, вижте колко различни съдби обединяват в едно. Екзистенциално.

4. София е ужасно малък град, в който всеки познава всеки. И е спал с почти всеки. Прекрасно.

5. Краставите магарета… се подушват от далеч.

Сега разбирате ли защо не искам да ходя на такива срещи в близко време? ;D

Пожелавам на хората, които тази година ще ходят на море за втори път, преди да направят това, да посетят фризьорски салон CURL UP & DYE. Игра на думи? Runaway Bride? Anyone?

Не знам как мъжът ми ще ме изтрае още дълго. Той иска да сме заедно цял живот, ама цял живот е много време. А аз съм а pain in the ass. В смисъл, аз живея със себе си само от 21 години и понякога не мога да се понасям и ако можех да се разведа с тая оФца, кучка, патка… и всички приятни животински видове… която съм… повярвайте ми – щях да го направя.

Така. Казах си го. Не ми се връзвайте. Когато хората са в депресия. Или просто са станали с гъЗА нагоре… простено им е, знаете.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

2 отговора към Петъчно.

  1. Stan каза:

    Пикът на моите себенападащи настроения (и съответно техния край) бе на 22. Поне си близо, ако не друго🙂

  2. Иван Сергиев каза:

    Е, аз съм на „малко“ повече – 50 г. Но благодаря на момичето за откровеността и осторожността… Въпреки, че от това не ми става особено по-леко. Май че си имам в къщи една… кучка или по-точно мъжемелачка (хареса ми определението за тях)… Само че след 13 г. на брачен живот и 1 прекрасна дъщеричка от това направо не знам как ще я приема. Особено след днешния (пореден) абсолютно излишен скандал, дето не разбрах от къде ми дойде! Лошото е, че се сещам за подобен, случил се с друг човек преди около 15 г. Тя и тогава реагира като бясна оса, без да разберем точно защо… Което малко ме успокоява по отношение на вината ми… Май наистина си имам такава в къщи… Но всеки подобен скандал ме разбива за дълго време. И въпреки, че съм на години, на които подобни глупости, като раздяла, развод май не е добре вече да се правят, в момента не мога да си мисля за друго… Доста търпях и правих компромиси през годините. Не ми се ще да преживявам още подобни простотии… Притеснявам се за здравето си. Емоционално, психическо. Дори физическо. Благодаря отново на момичето.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s