хората, които не се харесват.

Само много глупавите хора наистина се харесват. Но това е, защото са глупави. И защото като погледнат нагоре, не виждат небето, а виждат тавана на собствените си ограничения. Но за тях не си струва да се говори.  Хората, които не се харесват, се делят на няколко групи.

1. Такива, които са толкова недоволни от себе си, че започват да бъдат недоволни и от всичко около себе си. Been there, done that. Check. Ooon to the next one.

2. Такива, които се опитват да променят това, което не харесват в себе си. Всъщност, много малко от тях успяват. А останалите се провалят и или се връщат към горната група, или минават към долната. Been there, done that. Check. On to the next one.

3.  Такива, които не се харесват, но знаят, че не могат да се променят и затова се примиряват със себе си. Ако тези хора са наистина умни, те минават още по-нататък, към следващата група. Current location.

4. Такива, които не се харесват, ама въобще не се харесват, но знаят, че комбинацията между добро и лошо, качествено и некачествено в тях ги прави уникални… и всъщност лошите неща не бива да бъдат изтръгвани, а могат да бъдат използвани за нещо хубаво. Като онази притча с воюващите войски и крадеца… (но тя е дълга история, ще ви я разкажа някой друг път). Такива, които се обичат, каквито са. Desirable destination.

Основният проблем на хората, които не се харесват, е че имат прекалено големи очаквания за себе си. Това е хубаво, води към желание за самоактуализация. Но когато достигнеш лимита на своите способности, а очакванията ти продължат да растат… е, тогава не е хубаво.

Основният проблем на хората като мен е, че те си мислят, че живота е моден подиум, конкурс за красота, непрестанен тест за интелигентност, конкурс за работна позиция, изпит, предизвикателство, класация, навсякъде, по всяко време. Постоянно си мислят, че трябва да се докажат, че трябва да заслужат нещо, че трябва да се явят на изпита. Хората като мен никога не се отпускат, защото те са винаги под лупата на собствената си самокритичност. А всъщност… на никой не му пука. В повечето случаи.

Пиша това, за да предупредя себе си и хората като мен.  Така не може. Върнете се към точка 2 и променете себе си или дораснете най-накрая за точка 4. Иначе ще разрушите себе си и света си.

Благодаря, че ме подсети за тази песен.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към хората, които не се харесват.

  1. Dani каза:

    На хората наистина обикновено не им пука за това как изразяваш личността си и потенциала си, но им пука в смисъл че обичат интересни личности. Под интересна личност разбирам такава, чието присъствие ме оживява, поради комплекса от личен стил, интелект, съпричастност, познания etc. които усещам в този човек. Понякога присъствието на такива хора около мен ме изтръгва от апатията и ме стимулира за живот и промени.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s