Феминизмът е само инструмент

 

Снимка: http://www.tumblr.com/tumblelog/rockerrepro

 

Ако някоя суфражетка или ранна феминистка бе успяла да се пренесе чрез машината на времето в наши дни, щеше да бъде щастлива, че каузата е постигната и в момента жените в повечето държави имат равни права с мъжете. И ако същата тази жена беше достатъчно разумна, щеше да си зададе въпроса: тогава защо феминизмът продължава да съществува и феминистките организации са толкова много?

Ако бях феминистка, щях да отговоря на този въпрос по следния начин: Е как така защо?! Феминизмът е борба за равенство на жените и мъжете, а в наши дни все още има толкова много случаи, в които мъжете имат надмощие само заради пола си!!! Това е несправедливо и трябва да спре!

Само че аз не съм феминистка и имам различно мнение за нещата. В развитите държави уравнението феминизъм=борба за равни права е ирелевантно. Причината за това е, че съществуват закони и институции, които забраняват дискриминацията по каквато и да е причина, включително и на база пол. Следователно, проблемът вече не е на жените събирателно и оттам на феминистките организации, проблемът се свежда до отделния индивид, който ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА защити своите права пред съответните институции. Сам по себе си фактът, че съществуват като минимум подобни гаранти за гражданите и техните права говори, че основната кауза на феминистките е изпълнена вече.

Това как и дали работят съответните институции абсолютно няма значение в случая, защото тяхното функциониране не се дължи на дискриминация към жените, а на други проблеми, които произтичат от организация, бюджет, компетентност и т.н. Тоест, проблемът с функционирането им не е проблем на феминистките, а е проблем на държавата като цяло. И решаването на този проблем не зависи от феминистките, или от каквато и да е било гражданска активност. Така че ако някой ми излезе с оправданието, че феминистките трябва да ги има, за да работят тези институции, може да си гледа работата.

Тогава защо все пак има феминистки? Феминизмът отдавна престана да бъде борба за кауза и права и се превърна в политически инструмент за жени с болни амбиции. Удобно е да бъдеш феминистка, защото това ти отваря много врати особено в американското общество, където хората се съдят масово и масово се страхуват от това да бъдат осъдени (било заради сексуална дискриминация). И именно заради този страх се раждат права на жените, които постепенно се превръщат от права за равенство с мъжете в права за равенство НАД мъжете.

Да не мислите, че сексуалната дискриминация е единствено в полза на мъжете? Ми не е така! Обаче да сте чули за някоя „хоминистка“ организация, в която мъжете да се борят за защита на правата си? Хетеросексуалните мъже, имам предвид? Не сте, нали? И това не е защото мъжете имат монопол върху някои права и знаят, че жените никога няма да имат надмощие над тях. Напротив – мъжете дълбоко в себе си знаят, че са зависими по един или друг начин от жените, но това не ги е накарало да се опълчат открито?!

Както вече казах, феминизмът е инструмент за постигане на определени цели. Затова още има феминистки и е в техен интерес да съществуват неравенства между мъжете и жените, защото това е един вид основание за тяхната активистка дейност. Затова се създават изкуствени неравенства и конфликти между двата пола, примерите за които са безкрайни. Например защо има сексистки коментари под клиповете с жени-изпълнителки? Че под мъжките няма ли? Списанията с голи жени са унижаващи?! А няма ли и списания с голи мъже?! И докато феминистките в Европа и САЩ се занимават с тези незначителни проблеми, за да поддържат огъня и конфликта (а оттам и влиянието си) живи, в някои арабски, африкански и азиатски страни жените биват третирани ужасяващо. Ами като сте толкова могъщи драги феминстки, защо не оставите лопатките и кофичките в пясъчника и не се отзовете там, където имат нужда от вас?!

Преди няколко века идеята, че жените могат да гласуват е звучала също толкова абсурдно колкото днес звучи идеята за равенство на мъже и жени в арабските държави. И все пак днес жените могат да гласуват.

Защо днес няма нито една световна феминистка организация, която активно да се занимава с проблемите на милионите жени от гореспоменатите държави? НИТО ЕДНА, която да не е просто ФОРМАЛНА организация, а реално да върши нещо? Вижте, аз не съм Айнщайн но знам, че такава организация щеше да има отдавна,  ала при едно условие – ако съвременните феминистки искаха реално да допринесат нещо за някой друг освен себе си.  Очевидно е обаче, че тази организация скоро няма да просъществува, защото феминистките са кучета (кучки), които лаят много шумно, но за съжаление не хапят тези, които наистина го заслужават.

Лицемерно е, грозно е, тъжно е, но е и факт – феминистките днес са единствените хора на тази планета, които все още вярват, че жените нямат права.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

15 Responses to Феминизмът е само инструмент

  1. Хм каза:

    Има много международни организации, които се занимават с правата на жените в мюсюлманския свят. Като почнем от Глобалния фонд за жените, та стигнем до по-нови и по-малки организации. Оценяването на ефективността им не може да бъде обект на този блог. Освен това равенството между половете е заложено в стратегията на всяка една държавна агенция за развитие, както и в работата на ООН.

    Колкото до правата на жените в развития свят – законите за защита от дискриминация не са достатъчни. Проблеми има и списанията с голи жени са сигурно най-малкият от тях.

    Нора, нужно е да познавате света на феминисткия активизъм, за да изградите стабилни аргументи на тезата си. Имате право на мнение, разбира се. И аз имам мнение за дейността на МВФ примерно, но не бих си го изтипосала ей така, без поне малко да почета по въпроса, ПОНЕ.

    • sugarfreenora каза:

      Здравейте и благодаря за коментара! Абсолютно съм съгласна с вас, че тезата ми не е добре аргументирана и когато пусках този пост в блога си също бях напълно наясно с това. НО. Това не означава нито, че не съм чела достатъчно по въпроса, за да знам за съществуването на подобни организации, тяхната дейност, както и законовата и институционална рамка, която (би трябвало да) урежда проблемите с дискриминацията, нито че не мога да докажа тезата си. Напротив – това, че не се провъзгласявам за феминистка не означава, че не се интересувам от проблема, тъй като все пак съм жена и един ден не е гарантирано, че и аз няма да бъда жертва на дискриминация. Както можете да видите и сами, блога ми няма претенции за широка публичност и е достатъчно неангажиращ, за да си позволя да изразя личното си мнение такова, каквото е – нерафинирано и неподправено, та ако щете и неаргументирано. Вие, както и останалите читатели, сте в пълното си право да критикувате неговото съдържание и оценявам факта, че критиката ви е градивна. Мога да ви уверя обаче, че ако някога през живота ми се наложи да пиша сериозен материал по темата, той далеч няма да звучи така несериозно и разпалено, както звучи тук.

      Благодаря за вниманието!

  2. tutankhamon661 каза:

    И това го е писала жена? Впечатляващо!
    Има един филм – „Последният мъж на планетата земя.“ Бих препоръчал на всички нежни създания да го гледат. Както мъжът не може без жената, така и обратното е вярно. Както каза една позната след първия си и единствен лесбийски опит „Нищо не може да замени дращещата мъжка буза и неритмичната мъжка ръка!“

    • sugarfreenora каза:

      Здравей! Аз съм на същото мнение, но все пак има много жени, които смятат, че има и повече от „дращещата мъжка буза и неритмичната мъжка ръка“, което те могат да си осигурят и сами! 🙂

      • tutankhamon661 каза:

        Знаем, че сте силни. Аз се възхищавам от оправни жени и ги предпочитам пред другите. Не разбирам онези, които харесват добричка и послушна. По-добре проклета и непослушна. Ха-ха! Такива жени са огън.

  3. anichkasam каза:

    Нора, независимо, че по закон равенство на половете съществува, в действителност това не е така. „На теория няма разлика между теория и практика, но на практика има.“ Не знам кой го е казал, но е истина за много неща, включително и за равенството между половете. И това неравенство не произлиза от това дали жените могат да гласуват или да кандидатстват за всяка работа, която поискат. Произлиза от възпитанието на децата. Сега ще ти дам примери:

    1. Знаеш ли, че в моята професия уж няма значение дали си мъж или жена? Гледа се колко и как работиш, и колко знаеш. В действителност обаче жените получават с 30% по-ниски заплати, независимо че вършат същата работа, в някои случаи даже много по-добре от един мъж. Освен това, ако за една позиция кандидатстват един мъж и една жена, и двамата са над 45 години, ще вземат на работа мъжа, само защото е мъж. И това е така по две причини: първо защото се смята, че мъжете са по-добри в нещо си (абсолютно незаслужено) и от там произлиза мита, че само мъже го работят (все още ми се случва да ме гледат учудено като казвам колко жени има в моята фирма), и второ защото жените не са обучавани от малки как да си търсят правата.

    2. Още си млада и предполагам не си се женила, но ще ти разкажа какво се случва в днешно време. Представи си как се влюбваш в някой мъж и решавате да създадете семейство. Преди да се ожените, си разказвате мечтите, идеята за живота и т.н. Ти вярваш в равенството на половете, искаш не точно бляскава кариера, но искаш задоволителен успех, което няма да ти пречи да имаш деца и да се грижиш за тях един ден. И мъжът ти казва, че си права да го искаш и че те подкрепя. Все пак всеки трябва да се развива. Пък нали сте равни – и двамата ще работите и ще вършите домакинската работа, и ще гледате бъдещите деца по равно. Известно време след сватбата обаче мъжът ти почва да недоволства, че не чистиш редовно, нищо че той нищо не върши. По някое време раждаш, ставаш майка, и тогава мъжът ти ти предлага, ако искаш да не работиш, за да може по цял ден да си с детето. Теб те бият хормони и майчински чувства – съгласяваш се. След години се оказваш в едно патриархално семейство, където мъжът ти работи и носи парите, а ти стоиш вкъщи да домакинстваш и да гледаш децата. Не казвам, че това се случва при всички, но съм го забелязала да се случва около мен доста често.

    И това си има обяснение – начинът на възпитание и отглеждане на децата. Само погледни какви приказки им се разказват! Като почнеш от „Пепеляшка“ и „Красавицата и звяра“ и стигнеш до тая нашумялата история с вампирите („зазоряване“ ли беше, кво беше…) Във всичките жената е неспособна да се справи сама с живота и разчита на някой мъж да й осигури сигурност и щастие до края на живота, защото той е по-силният, по-умният, по-богатият, по-знаещият. И това се внушава на малките деца, които са силно впечатлителни. Поогледай се и виж какво е положението тук в България. Да – жените могат да гласуват, но даваш ли си сметка в колко семейства има домашно насилие и жените си стоят кротко и нямат против да ги пердашат?

    И още мога да пиша, но вярвам схвана какво ти казвам. Съгласна съм с теб, че съвременните феминистки организации не се борят по точния начин и за точните цели, и само заблуждават с името си, но истинско равенство между половете все още няма. А трябва да се постигне възможно най-бързо, защото иначе лошо ни се пише.

    • tutankhamon661 каза:

      Така е, но ще напомня, че отдавна го има и обратният вариант – съпруга, третираща половинката си като изтривалка. Същото важи и за деспотичната шефка, която на всичкото отгоре посяга и сексуално. Е, ако е хубава, не бих имал нищо против.

  4. ybt каза:

    здрасти, нора
    мен силно ме притеснява тази логика – като има закон, начи всичко е шест. това е все едно да кажеш, че няма нужда и от борба за човешки права, защото човешките права са „гарантирани“ във всякакви национални и наднационални актове.
    а те са потъпквани повсеместно. и да, говоря И за българия.
    съгласна съм, че проблемите в арабските страни, в африка, са в пъти по-тежки. спор няма. но не можеш да кажеш, че в българия проблем няма. и че няма нужда някой да се застъпва. ето ти само един линк – давам ти към статистиката, но при интерес можеш да разгледаш целия сайт. http://ravni.bghelsinki.org//index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=19
    поздрави,
    яна

    • sugarfreenora каза:

      Здравей Яна! Със съжаление констатирам, че отново съм останала недоразбрана! В никакъв случай не твърдя, че щом има закони и институции значи няма проблеми! Напротив, както съм подчертала в самия постинг, това е минимумът, който трябва да бъде постигнат. В случая с България това е налице, но определено не твърдя, че проблеми няма. Проблемът, че институциите не работят обаче произтича от други причини – лоша организация, липса на бюджет, липса на координация и качествен контрол за спазването на законите и правата, които произтичат от тях – причини, които не са запазена марка на КЗД. Честно казано, не смятам, че активистката дейност от какъвто и да е било тип е способна да разреши тези проблеми, колкото и да ми се иска това да беше възможно. Нямам нищо против различните НПО феминистки организации, предполагам такива трябва да има, но си мисля, че огромният им потенциал не е насочен там, където би бил най-полезен. Дори и на национално равнище.

      • Ana каза:

        Гражданското общество (феминистките организации и всякакви НПО са част от него) играе важна роля в контрола на работата на институции и изготванято и прилагането на закони. Дали един закон работи добре или зле не може да бъде изолиран проблем само на някоя си институция. Контролът е задача и на гражданите (и на техните активистки организации). Как иначе законотворецът ще знае какво е нужно и какво не? Абсурдно е да се твърди, че щом има закон, дори и трудно приложим, феминистките или каквито и да е други организации трябва да се насочат другаде.

        Пример. Законът в България забранява работодателите да дискриминират по пол (с подобаващи изключения). Дискриминация обаче има, защото а) много малко работодатели знаят задълженията си; б) малко жени знаят правата си; в) жените, които знаят правата си, често не сигнализират за нарушения; г) има прекалено много законови защити на бременни и майки, които плашат работодателите; д) съществуват културни бариери.

        Струва ми се, че има достатъчно работа за феминистки НПО. Абсурд законодателят или пък КЗД да имат такъв поглед върху нещата и да предприемат сами действия по въпроса.

        А това, че в Сомалия жените търпят обрязване и в Пакистан ги пребиват до смърт е истински важен проблем, но съществуването му не означава, че трябва да зарежем работата в България и да оставим работодателите да не наемат майки с деца.

  5. paper0planes каза:

    Страхотен пост и съм съгласна с позицията ти!
    Мисля, че днешните феминстки по-скоро искат да ‘хейтват’ мъжете отколкото реално да защитават жените. Понякога са просто преувеличаващи и абсурдни. Например, тъй като брат ми се занима с право, той ми разказа за един случай в който феминистка осъдила закон в една държава, тъй като според него часовете работа при жените били по-малко от тези на мъжете. И тя счела това за несправедливо спряма НЕЙНИЯ пол. Заради подобни примери съм склонна да виня феминистките за мекушавостта на днешните мъже и невъзможността им да вършат ‘мъжките работи’, нали все сме повтаряли, че можем НИЕ да ги вършим. И заради тези неща, твърдя, че „аз съм жена и съм против феминизма“.
    Е ‘за’ съм, но за онзи old-school фенизъм, ако може така да се каже, когато наистина (както си написала:) той се е борил за важните неща. И действително е променял света, а не е служел просто за нечие позьорство.
    Още веднъж браво за чудесния пост :]

    • paper0planes каза:

      и сега се сетих.. защо жените кандидастват срещу по-добър успех спрямо мъжете? поласкана съм но.. предпочитам да не съм поласкана 😀 не го приемам много навътре, просто не ме радва 🙂

  6. Не мисля, че много от хората, които коментират, а в това число и авторката са се поинтересували много от историята на феминизма,от първата, втората вълна и постфеминизма, за да обобщават тази идеология.
    Феминизъм в България все пак никога не е имало. Това може би може да послужи за оправдание на някои дами да не познават историята му.
    Колкото до жените в мюсюлманските страни, авторката се изказва от доста елитарна и западна гледна точка. Много жени, изповядващи ислям, се гордеят с хиджаба и намират западните идеали за облекло дискриминиращи. Те избират да го носят, не всички от тях са принудени. Кои сме ние да твърдим, че една култура е по-низша от нашата и да се мъчим да я променим?
    За хората, които ще твърдят, че в България няма дискриминация, ще напомня скорошното изявление на г-н Бойко Борисов, „вътре хора, жени и деца“.

  7. genadi каза:

    ако твоят мъж нещо не те оценява- пиши ми на мейла 🙂

  8. cruel каза:

    to anichkasam : any woman who chooses to pursue a career vs raising her own children is mentally INSANE. You are actually one of them, one of the faminazi, aren’t you?….your “ u go girl“ movement screwed things up in a major way. Please don’t fail to understand that men & women are different by design and stop running around trying to prove that you are good at doing “ man“ stuff, cuz u ain’t…it just makes you look insecure and stupid…men are marvelous gender, the sooner you get it the better for the planet….and mars

Коментирайте, о, братя