Да имаш или да бъдеш – останахме без алтернатива

 

Снимка: http://dechanelnalaje.wordpress.com/

«Да имаш или да бъдеш» – така се казва една от книгите на Ерих Фром, която в момента чета. Нямам изявен вкус към подобни четива, но трудът ми беше препоръчан по повод един разговор, който водих наскоро. Макар че е доста радикален на моменти (разбира се, не бива да забравяме, че 70-те години на миналия век са си казали думата), Фром успява да направи добра класификация на двете основни нагласи в човешкото поведение, мислене и съществуване, ако щете. Да имаш изразява желанието за притежание и схващането, че щастието се състои в удовлетворяване на постоянно изникващите нови и нови материални потребности. Да бъдеш, от друга страна, е израз на желанието за самоусъвършенстване, фокусът върху личните качества, вътрешното, духовното богатство. Авторът смело твърди, че това са двата основни типа нагласа у хората, но за съжаление неговите съвременници все повече достигат до убеждението, че тази теза започва да губи своята актуалност.

Съвременният човек на теория има правото да избира между това да «има» или да «бъде». Този избор прозира във всекидневния му живот, в начина, по който приема себе си и света около него. На практика обаче, всички ние бавно и донякъде съзнателно лишаваме себе си от алтернативата «да бъдем» за сметка на това «да имаме». Замислете се – днес сме склонни да характеризираме себе си с това, което притежаваме, а не с това, което сме. Вещите, с които сме се сдобили, стоките, които потребяваме – те не са просто инструменти, те са израз на статус. Например айфонът, ферарито,  роклята с етикет Gucci – те не са просто средство за комуникация, автомобил или дреха – те показват, че техният носител притежава лукс, висок статус и (в много редки случаи) стил. Ясно като бял ден е, че стремежът към тези неща е огромен – та кой не иска да бъде харесван, богат и уважаван?! В съвременното общество материалното е поставено на такъв пиeдестал, че хората правят и невъзможното, за да се доберат до него – намират си втора и трета работа, изтеглят купища кредити, за да си купят последната версия смартфон, проституират във всяка една форма. С други думи, превърнали сме се в слуги на вещите си – на нещата, които би трябвало да служат на нас. Но кой ли може да ни вини? Всъщност, истината е,       че нямаме друг избор. „Да бъдеш” вече спира да бъде алтернатива на „да имаш”, защото ако «нямаш», то просто няма как да оцелееш.

Да избереш да преследваш материалното, да трупаш все повече и повече пари, вещи и богатства, е много по-лесно от това да избереш да преследваш духовното израстване.  Хората се обграждат с лъскави и ценни предмети, но междувременно късат цветята от душата си – сякаш е по-лесно да се разделиш с тях (с морала, с ценностите, с добрите нрави), от колкото да се лишиш от голямата къща, спортната кола  и силиконовия бюст. Нормално – все пак луксът се забелязва по-бързо и по-лесно от интелекта и душевността. Но въпреки това, на мен ми се иска да мисля, че истински хубавите неща остават скрити за окото.

Опитваме се да погледнем навътре в себе си, но всеки път виждаме по-малко и по-малко, докато накрая изчезнем в непрестанния стремеж да имаме и да потребяваме. Гледаме един към друг виновно – и с право, защото не можем да обвиним никой друг за тази празнота, освен самите нас. Вижте, исках да ви говоря за капитализъм, за правото на свобода, за прогреса, но съм сигурна, че няма нужда, защото вече сте разбрали какво искам да кажа. Някъде по пътя на развитието на света около нас забравихме за развитието на самите нас. И колкото и да ни се иска да «бъдем», станахме обречени да «имаме».

Аз ли? Когато порасна голяма, ще стана отшелник. Предпочитам да умра в изгнание, отритната от всичко и всички, от колкото да бъда част от това. Не, няма да си купувам кафето от Starbucks, няма да нося кецове Converse, няма да отида в Culture Beat. Не искам да следвам трендове и дори не искам да бъда различна, защото това също се превърна в тренд. Искам да бъда независима от марките,  пред които всички се кланят, свободна да избера предметът, а не предметът да избере мен,  просто искам да «бъда», мамка му.

 

***

Писах този текст и мислих по темата на фона на тази песен:

Или би било по-точно да се каже, че в момента живея на фона на тази песен… и ми харесва, по един странен начин.

 

 

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

9 Responses to Да имаш или да бъдеш – останахме без алтернатива

  1. Nadinka каза:

    ееее, какво против Converse, те са марката точно на свободните умове и дори не са скъпи 😀
    виж, ако си купуваш Ecco, бие на снобария отвсякъде

    • sugarfreenora каза:

      Принципно използвах тази марка, защото тя беше сред първите, които ми изникнаха в главата… И все пак, не те ли кара да се замислиш защо точно това е „марката на свободните умове“? Не защото потребителите са я определили като такава, а защото рекламата и позиционирането й са такива. Ако се задълбочим в размисли пак ще излезе, че продуктът дефинира потребителя, а не обратното. Ако беше обратното, щеше да кажеш : „какво против Converse? Те се произвеждат от качествени материали, удобни са и са здрави“. Разбира се, това твърдение не е грешно и те наистина са добра алтернатива, но подобни аргументи рядко са първопричина да се спреш на точно тези кецове. Замисли се и за нещо друго – същата реакция като твоята някой би могъл да даде и за обувките Ecco 😛

  2. Nadinka каза:

    Амо не е точно така. Ако от Converse за 100 лева можеш да си купиш симпатични кецове, които да търкаш с години (защото наистина са доста здрави и качествени), от Ecco за под 240 лева няма какво да си купиш 😀
    Аз реклами на тия кецки не съм и гледала. Просто ги обичам и винаги си купувам такива. Защото отговарят на това, което очаквам от обувка, в която ми е удобно и мога да бъда…себе си в свободното време 😛

  3. eldred каза:

    Ех тия лоши марки, тия гадни реклами. Друго си е Северна Корея, Сомалия, Куба. Там на хората не са им отнели правото на избор и са го ударили на едно духовно развитие… Прескачайки твърдението, че да имаш и да бъдеш са две противопоставящи се алтернативи ми се иска да попитам за нещо друго. Разбрах, че съвременният човек бил склонен да характеризира себе си с това което има, а не това което е – доста спорно твърдение, но за момента ще го приема за истина. Въпросът ми е следният. След като това е признак на съвременния човек, след като издигането на материалното на пиедестал е някакво ново явление, кога точно в човешката история е било по-различно? Понеже в който и период от историята да гледам вещите които човек притежава са били много по-силен израз на статус отколкото днес.

    • sugarfreenora каза:

      В древността е имало школи, които са проповядвали аскетизма като средство за достигане до щастието. По-нататък в средновековието, когато църквата е била особено влиятелна, много малка част от човечеството е живяла в лукс и е ламтяла за още и още. Повечето хора от простолюдието са се задоволявали с минимума, който са могли да си осигурят. Били са много бедни, но за сметка на това са държали на добрите нрави и на ценностите. Да не говорим за някои източни религии, които и до днес проповядват отказ от материалното.
      Освен това никъде не съм казала, че вещите са се превърнали в израз на статус чак в днешно време. Разликата с миналото е, че днес хората все повече и по-интензивно се опитват да се представят в по-висок статус, от колкото са. Преди възможностите да правиш това са били ограничени – било е ясно, че като носиш дрипи, значи си крепостен селянин. Днес обаче има магазини second hand, аутлети и какви ли не други неща, които помагат да излъжеш себе си и хората, че си „голямата работа“.

      Добър опит да вкараш в контекста Сомалия, Куба и Северна Корея, но мисля че все пак е ясно, че говоря за развити капиталистически-ориентирани общества с пазарна икономика…

  4. Pingback: Да имаш или да бъдеш – останахме без алтернатива | Bulgarian Blog

  5. Явор Симеонов каза:

    Изглежда дребнаво да се захващаме за цитираните марки – посланието е ясно. Аз също харесвам кафето на Старбъкс, но не смятам, че когато си го купувам, съм голямата работа – или иначе казано, самооценката ми не се влияе от това дали пия Caffe Late Grande в „Дъ Мол“ или не.

    Поста е страхотен. Да станеш отшелник е алтернатива. Но също така, по-скоро е лесен изход.

  6. Мимс каза:

    яко!

  7. Veskin7 каза:

    Доста често това е омагьосан кръг. Не са малко хората които искат да израснат духовно, да са истински, а не продукт на маркетинг и реклама, искат да „бъдат“. Но идва един момент, в който трябва да осигуриш елементарен комфорт за себе си и тези които обичаш. Хората просто не знаят как да дозират този комфорт, самозабравят се, искат още и още. Едно нещо съм забелязал в хората наоколо: могат да правят безкрайни компромиси със съвестта си, морала си и честта си. Те мого рядко винят себе си за негативното отношение на околните. За да бъдеш трябва да докажеш и покажеш сериозни качества. И много често качествата ти се определят от материалните ти постижения – така мисли масата от хора… Жалко е…

    Да се научиш да се радваш на малките неща, да виждаш красотата в най-незначителни наглед неща – това облагородява. Човек сам може да определи какво иска да има. Стига да имаме увереност, да преследваме мечтите си и да вярваме в това което сме или искаме да сме – ще стане. Всеки човек има тази сила. Аз мисля, че да „имаш“ и да „бъдеш“ едновремено не е невъзможно. Просто трябва да определиш ценностите си.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s