Котката е мъртва.

 

Не любопитството уби котката. Всъщност, от части беше то, но финалният удар бе нанесен от един ужасяващо тежък мокър парцал. Един парцал, събирал мръсна вода във влакната си цяла година. Не просто обикновен удар по самолюбието – за котката те са като топките козина от стомаха. Не, тук става въпрос за смъртоносен удар в цимента, от далечния осми етаж (или седмо небе, май така му викаха) – запомнящ се, кънтящ в ушите дълго след случването му.

Можете ли да си представите – в един момент си хипер уверен, вървиш по горещ ламаринен покрив сякаш си на моден подиум, а в следващия миг мозъкът ти се разпихва по паважа.

Оказва се, че аз съм вярвала в този горещ покрив много повече, от колкото моят котарак. И въпреки че хиляди пъти съм се опитвала (съзнателно или не) да го бутна от него, той някак си е успял да се закрепи на крайчеца на ноктите си. А ето че сега аз съм повалена от раз.

Странни животни сме ние, котките. Някои полудяват само през март, а други сме си луди през цялата година. Толкова луди, че не виждаме нищо друго около себе си. И така един ден се оказва, че сме изгубили представа дори за най-близките си същества. А може никога дори не сме имали представа за тях.

При всички случаи, аз бях брутално убита. Но какво пък, имам още седем живота.

Седем живота, в които се надявам, че някой наистина ще хареса „Секретарката“ от първия път.
Седем живота, в които (дай боже) ще се намери някой, който нито веднъж да не е проявил лицемерие спрямо мен.
Седем живота, в които някой наистина ще ме защити в случай на „cat fight“, а няма умишлено да го стартира.
Седем живота, в които отиваш на караоке с някого не за да му гледаш сеира, а за да бъдеш с него.
Седем живота, в които не се примиряваш с това, което ти се предлага отсреща, а го променяш към по-добро. Или го зарязваш да гние.
Седем живота, в които съм номер едно, но не отзад напред. Не просто някакъв спасителен план, а номер едно. От самото начало.
Седем живота, в които седмото небе е на земята и не ми се налага да падам от толкова високо.

Или просто някакви си там седем живота, РАЗЛИЧНИ ОТ  последните два.
Мяу?

ПС: А ти с колко живота остана?

 

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Котката е мъртва.

  1. Nadinka каза:

    на мен ми остават още 6. надявам се, са достатъчно, за да се изпълнят последните 3 точки от твоя план 🙂

  2. Дъ Фен каза:

    Норич, ти си супер яка! Много кефиш! 🙂

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s