Сънят на разума ражда чудовища*

*Франсиско Гоя

Четири часа и двадесет и осем минути. Будна съм от има-няма час. Има-няма час, откакто официално се предадох в борбата между мен и себе си. Между онази част от мен, която пише това и между онази, която сънуваше PRINCE анализи, матрици цели/алтернативи, формулата за NPV и какви ли не още неща. Честно да ви кажа, не съм радост (това е един бъзик, който само определени колеги ще схванат) и общо взето не ми пука особено за изпити и подобни неща – просто знам че ще седна, ще науча и ще го взема. Няма друга опция пред мен. Та това, което ми се случва в момента е без прецедент. Аналитично погледнато, съм изложена на високи нива на стрес И променящи се фактори в живота ми, върху които не мога да въздействам. Прекрасна комбинация, която общо взето ме зомбира и ме кара да пиша неадекватни неща посред нощ.

Може би ако не бях полусънена щях да се гордея повече от факта, че съм толкова наясно със себе си, или поне успявам да се самоизлъжа, че се познавам добре. Но сега си мисля, че сигурно съм много скучна, щом съм толкова предвидима сама на себе си. Или поне уравновесена. Пораснала? Надали.

Вчера в университета попълвахме една безумна анкета, очевидно изготвена от некадърни студенти по психология/социология. Изпъстрена беше с въпроси „доколко добре можете да преценявате емоционалното си състояние всеки един момент“ цак цак контролен въпрос до контролен въпрос, ма моля ви се бе колеги, така ли се прави анкета? Вие сте срам за статистическата гилдия и Цецо КИМПА-та би се отрекъл от вас. А имаше и много печатно-правописни грешки. Та седя си аз. Попълвам си анкетката и по едно време установявам, че с абсолютна сигурност заграждам „твърдо да“ на почти всеки въпрос. И понеже ако съм научила едно нещо в краткия си земен път (ПАТОС! ПАТОС!!!), то е да не спирам да се съмнявам в себе си, сега се питам…. абе аджеба, ако наистина съм толкова емоционално стабилна, какво правя в 4 часа посред нощ будна, ТРЕЗВА и все още нена*бана.

Честно да ви кажа, и аз не знам. Ама си рекох – така и така не съм писала в блога повече от месец, така и така имам свободно време за убиване и съм изпаднала в любимото си странно искрено настроение… що пък да не взема да издевателствам малко над себе си и всеки останал, който би прочел това.

Иска ми се да се събудя. Да се събудя от съня, в който е изпаднало подсъзнанието ми. И да заспя, за да освободя съзнанието си от реалността. Боже, боже. Отивам да мия чинии, да бъда хиперактивна и евентуално да се чувствам скапана през цялата светла част на деня. А който го е прочел това докрая, яко се е прекарал.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Сънят на разума ражда чудовища*

  1. Дъ Фен каза:

    Норич,
    най-накрая да напишеш нещо 🙂 И да ти кажа, прочетох го докрай и не е лошо прекарването, даже си е направо яко 🙂

  2. miro каза:

    Интересно:)Малиии,накара ме да погледна часа….,3:23, време е вече…

  3. svetlana каза:

    Всеки на определена възраст го осъзнава това…Евала за пробуждането хлапе,,,и дори да се чувства малко сарказъм!Пиши-не за хората а за ТЕБ!

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s