Сякаш няма „утре“

Не искам да живея, сякаш това ми е последният ден от живота. Хората, които проповядват тази философия, не знаят какво е да имат „теб“.

Не искам да живея, сякаш няма утре, защото ако това утре е празно и тебе те няма в него, значи няма смисъл от „днес“.

Ето ни в едно такси. Прибираме се в нещото, което скоро ще наречем „наш дом“, а сега е просто нещо наше. Седя и гледам старата коледна украса през прозореца и си мисля за една сутрин преди близо две години, в която също седях така замислена в едно такси, обаче тогава бях сама и се прибирах в едно друго „вкъщи“.

Тогава живеех всеки ден, сякаш е последен от живота ми. Защото „утре“ наистина нямаше значение, а „вчера“ ми беше твърде тежко, за да се връщам към него, затова бях заседнала в „днес“.

Точно тогава, в онова такси, на онзи светофар, аз започнах да те обиквам. Само една смяна от червено на зелено ми трябваше, за да забравя за „вчера“ и да започна от днес да градя нашето „утре“ с теб. И вече наистина нищо друго няма значение.

Някак си спрях да се сърдя на светофарите. И обикнах трафика.

Защото не бързам за никъде.

Защото знам, че нашето „утре“ е там и ме чака тихо и спокойно. И докато „нас“ ни има, ще има и „утре“.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Сякаш няма „утре“

  1. VladoMS каза:

    Браво! 🙂 И аз винаги съм ненавиждал това да се живее сякаш утре ще умрем, въпреки че ми я тикат в лицето всеки ден.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s