Ангажирани с „вчера“

(снимката е от News.bg)

На дати като тази винаги се питам едно и също нещо за моето поколение.
Дали е по-редно да си политически ангажиран със събитията от миналото, или е по-редно да ги отминаваш. „По-редно“ разбира се няма, защото всичко е въпрос на лична позиция, но ще си позволя да го използвам условно като разграничение на двете алтернативи.

Окей, разбирам, че миналото ни е важно – особено близкото минало, че то ни е оформило като поколение и е предопределило до някаква степен настоящето и бъдещото развитие на държавата ни – и всички останали клишета, за които можете да се сетите. Просто не разбирам защо хора на моята възраст, които са били на 7-8 годинки през 1996-1997, толкова се палят от събитията, които са се случвали тогава, след като не са били политически осъзнати. А сега е прекалено късно да бъдат политически осъзнати точно за тези събития. И парадоксално ми се струва в случая как така сме политически ангажирани по отношение на изминалите моменти от модерната българска история, а си оставаме крайно неебателни за съвременната действителност. Някой може ли да ми обясни – съвсем сериозно питам, защото цял ден си блъскам главата с тези въпроси и така и не стигнах до логичен отговор.

Не искам да бъда разбирана погрешно – да отминаваш тези моменти не означава да отричаш съществуването/случването им, или пък да не им отдаваш нужната почит и внимание. Просто си мисля, че би било хубаво да разкажеш на децата си за тях, вместо да пускаш изпълнени с патос туитове/статуси. Окей – не да ги „отминаваш“ а да ги „запазиш“ и съхраниш паметта си за тях за по-смислена употреба.

Това че днес не си си спомнил какво се е случило преди 15 години не означава, че не си политически ангажиран, още по-малко пък че не знаеш какъв е смисълът на демокрацията или някакви подобни генерални твърдения. Важното е да си го спомниш някой ден, когато помията, с която ни залива това или някое следващо правителство, стане непоносима. Аз лично се надявам повече хора да си спомнят това в правилния момент, отколкото на точната дата.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

4 отговора към Ангажирани с „вчера“

  1. Totto каза:

    Може би обяснението е в това, че туита или статуса не те правят реално ангажиран – всичко се събира в един миг и евентуално реакция в 2-3 коментара след това – по дискусия, към която някой друг би те притеглил.
    Но в същото време по отношение нещо актуално туит или статус сами по себе си няма как да ни оставят усещане за достатъчна ангажираност – днешното и утрешното ни искат много по-активни.

    Знаеш ли, всъщност друго ме накара да се включа с коментар – странно усетих това напомняне. Да, не съм усетил „датата“ днес, въобще и не ми е минало през главата за нея. Днешният ритъм като че още повече оставя назад конкретните дати като асоциираност с дадени събития – поне докато не дойде „напомняне“ от статия, туит, статус, whatever.
    Но преживях събитията от началото на 1997-ма, тогава в една особена съзряваща възраст и в 7 клас – с вълнението, с което следях новините, репортажите и вечер вкъщи сядах пред радиото, което предаваше директно от улиците и площадите, и това основно запълваше вечерта ми. А малко след това вече и самите митинги пред „Александър Невски“, там на няколко преки от училището (дори заради тях помня ни пускаха по-рано от последните часове, втора смяна, като ги съкращаваха малко; от някои пък просто „бягахме“, за да отидем на площада).

    Сега 15 години по-късно не асоциирам тази или онази дата – но преживяното в онези месеци и вълнението от него остава в мен.

    Та отплеснах се все пак за миналото.. По-важно е къде сме сега и как участваме лично.

    • sugarfreenora каза:

      Здравей и благодаря за коментара – мисля че успя да отговориш на въпросите, на които аз не можах сама да си отговоря🙂 Иначе точно за това ставаше въпрос – не е важно да си спомниш датата, а по-скоро да имаш някаква емоция и опит, който да предадеш нататък – иначе просто няма смисъл от тази памет🙂

  2. Longanlon каза:

    палят се, защото осъзнават, че от тогава малко неща са се променили и същите хора искат да ни правят същите неща, оправдавайки се със същите аргументи и пренебрегвайки до какво е довело тогава това

    15 години?! аз се дразня като чета споровете на Ф. Бастиа отпреди 200 години с френските социалисти и как бистрят същите теми с буквално същите аргументи, които бистрят и в момента политици и хора по блоговете. толкова ли никой нищо не е научил за толкова години?!? http://kaka-cuuka.com/knigi/zakonat/

    аз лично се паля от миналото, защото осъзнавам, че като се опитваме да градим бъдещето, ще ни е по-лесно да прекрачим тия проблеми, отколкото да се спъваме отново и отново в тях…

    • sugarfreenora каза:

      Има една такава мисъл, че „когато не се помни, историята се повтаря“ и напълно я подкрепям, обаче си мисля, че повечето мои връстници не са като теб – тоест връзката между това какво е било вчера и това какво ще бъде утре и как да използваме опита от миналото, за да градим бъдещето някак си ни се губи. Надявам се да не съм права, но личните ми наблюдения говорят именно за това. Благодаря за линка към ревюто на книгата – много ме заинтригува и със сигурност ще я прочета🙂 А по време на следването ми и аз съм попадала на такива примери от миналото, които звучат актуални и днес – и то не един и два… Което идва да покаже две неща – първото го каза ти – никой нищо не е научил и второто е малко по-позитивно – тези разсъждения са непреходни и принадлежат на велики умове, жалко само че не се четат от „правилните“ хора.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s