Head up in the ass*

*Алтернативното заглавие на този текст би било „широко затворени очи“, но смятам, че бихме могли да си спестим излишната романтика. Все пак, наричаме нещата такива, каквито са, нали такава беше уговорката?

Нормалното ми състояние е да съм с глава, дълбоко натикана в собствения ми задник. Обикновено си мисля, че съм права поне за 2/3 от нещата, в които вярвам и които мисля, а че останалите с различно мнение – или не са прави, или просто са си завършени идиоти. Това е защото навремето много обичах математиката и вярвах, че ако можеш да докажеш нещо, значи то е вярно. Да бе да.

Ами ако въобще не съм права? За нищо? Ако въобще си нямам идея какво се случва и защо се случва? Ако някой ден се окаже, че всичко, което съм мислела и вярвала, е една грешка? Ако зеленият чай в чайника всъщност се окаже просто трева?

Много е трудно да си извадиш главата от задника, след като вече успешно си я натикал. И изглежда адски травмиращо – защото в собствения ти задник е толкова топло и уютно, и както знаем всички – там няма лайна, там мирише на „Ливенто“ и там се случва една „метафизична копулация“, (както бе рекъл наскоро един велик мислител на нашето време), която ражда само велики идеи.

Ама някога не ти ли става любопитно да разбереш какво има извън задника ти? Да излезеш малко, да се огледаш, да помислиш…Ей така, нещо от вътре не ти ли нашепва, че това „Ливенто“ май нещо намирисва не както трябва и може би навън пък ще се намери нещо с по-хубав аромат от неговия?

На мене ми се случва точно това напоследък. И се опитвам да си махна главата от задника, но е много трудно. Много. Обаче си струва усилията.

Може би няма „вярно“ и „грешно“, може би всичко е такова, каквото го виждаме от собствената си камбанария – или в случая от собствения си задник.

Може би трябва да се радваме, че в задника ни е точно нашата глава, а не нещо друго…. А може би пък ако погледнем навън ще видим милиони хора като нас, които са с главата в задника…. и тук-таме някой, който любопитно наднича като нас, Тогава ще му се усмихнем, ще се разминем … и може би пак ще се приберем „на топло“. А може би не.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Head up in the ass*

  1. Longanlon каза:

    и аз много си вярвам, ама за съжаление много рядко някой успява да ме разубеди…

  2. tutankhamon661 каза:

    И да не надничаш навън, пак ще ти дойдат на гости – през монитора.
    Bсе пак по-добре е да надничаш чат-пат. Трябва да има и нормални хора.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s