Смъртта…

…Трябва да идва бързо, неочаквано и изненадващо. Няма нищо по-тъжно от това да знаеш, че един човек ще умре скоро. И да го оплакваш, докато е още жив.

Няма нищо по-тъжно от това да гледаш как животът си отива бавно от очите на човек.

Виждала съм смъртта много пъти. Виждала съм я как ходи по коридорите на болницата, в която работех преди. Но най-страшно е да я видиш в дома си.

Много сме малки. Много сме слаби пред болката, когато тя ни се случва. Но в края на краищата, ако оцелеем след нея, тя ни прави по-силни. Или поне така се надяваме…

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s