The Unfinished Business: Skeleton Boy

Дълго време си мислех, че аз съм излязла като победител (или поне „на чисто“) от връзката ни, но по-късно научих, че си победител,  само ако успееш да я съхраниш или поне да имаш хубави спомени от нея, когато е свършила. А с теб и двамата изгубихме… изгубихме си времето, а аз – и търпението.

Винаги ще те помня като момчето, което никога не ме спря. Тръгвах си от теб три пъти и в нито един от тези три пъти ти не понечи да дойдеш и да ми кажеш „Ей, какво има, защо така?“ Сега ехидно се подсмихвам, че вероятно си искал да се отървеш по-бързо от мен. За което те разбирам, защото и аз станах нетърпима, за да те провокирам постоянно. Пък и беше твърде досадно и унизително да се връщам сама всеки път.

Стигнахме до момент от връзката ми, в който започнах да се чудя дали въобще има нещо в теб, което не ме дразни – доста бърза ескалация, при положение, че ходихме само няколко месеца. Повратната точка за мен (последният път, в който си тръгнах и не се върнах) беше един ден от почивката ни на морето, в която две твои приятелки се домъкнаха с някакъв супер-мега-готин моторист, с който ходеше едната. Тази, на която ходеше по д-то като малко кученце и за която говореше така понякога, сякаш тя ти беше гадже, а не аз. Веднага щом тя си положи крачето на плажния пясък, ти забрави за мен и започна да се интересуваш единствено от нея. В един момент седяхме на плажа със супер готиното й гадже, докато вие се плицикахте в морето, и ехидно се посмихвахме и шегувахме за това. В следващия момент, аз си събрах нещата и си тръгнах. Имаше един километър да ме спреш, но не го направи. Върна се късно вечерта. Исках да намериш стаята си празна, но за съжаление до тъпото село, в което бяхме, имаше само два автобуса, и ги бях изпуснала и двата.

Бях доста изглезена да очаквам да положиш минимални усилия за мен. Но грешката за високите очаквания си беше пак моя, защото трябваше от самото начало да се откажа от теб, още при първите знаци, че няма да се получи.

Е, все пак имаше и хубави моменти. Като изключим че на рожденния ми ден ми подари писалка, запалка и визитник (THE FUCK?! Аз да не съм ти бизнес партньор бе, ИДИОТ), ми беше написал и едно много хубаво стихотворение. А е супер готино и ласкаещо егото да можеш да кажеш един ден – да, посвещавали са ми песни, разкази и стихове… поне трима различни мъже.

А и сексът беше добре, макар че ми беше досадно всеки път да те моля да бъдеш по-груб и да се надявам тайно, че ще проявиш някаква изобретателност. Но поне в началото се стараеше доста. Всъщност при теб май свикнах с мисълта, че ако не те кефи нещо в леглото, винаги можеш да си поискаш от партньора някаква промяна… Стига и на него да му харесва, разбира се.

Това, което не знаеш, е че ти изневерих. Два пъти. С двама различни. И въобще не съжалявам за това. Имах нужда от разчупване, от тръпка, от живец… а ти не ми даваше нито едно от тези неща. Когато пиша това, в мен се насъбира все повече неприязън и все повече желанието да ти напиша „НАЧУКАЙ СИ ГО, КУЧКО“ ескалира. Но няма да го направя, защото въпреки всичко ти си добро момче. Просто на мен не ми трябват добри момчета. Скучни са ми.

Когато ходихме с теб, бях обсебена по една песен… Хипстърката в мен се фука, че съм харесвала Friendly Fires много преди да наберат популярност, но в случая това не е важно. Песента е важна. Навремето не знаех защо ми харесва, но сега знам – заради текста. Той май е писан специално за теб. Слушай си го и се потрисай.

Сигурно се чудиш накрая… какво толкова беше недовършеното с теб? Ами знаеш ли… това, че съжалявам, че въобще започнахме нещо. Че си изгубихме времето взаимно през тези няколко месеца. Научих малко неща от теб, които дори не са толкова ценни. Ти от мен – също.

Знам, че е твърде прагматично постоянно да очакваш да научиш нещо от опита си с някого, но за мен така действат нещата. А, между другото сега си спомням още едно от нещата, които науих от теб, което бе потвърдено няколко пъти. Не вярвам в езотерика, хороскопи и всякакви такива булшити, но за бога, с мъж-телец никога, ама никога не ми върви. Момчето от първото ми писмо е телец, както и едно от момчетата, на които предстои да пиша. И с тримата нещата не свършиха добре, макар и по много различен начин.

Сега като си говорим за хороскопи се сещам, че рожденният ти ден е близо.. И би било голям ташак да пусна писмото си до теб точно на датата, на която си роден. Обаче няма. И знаеш ли защо? Защото не я помня.

_________

За идеята The Unfinished Business 

Първото писмо от поредицата

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s