The Unfinished Business: Naruto

Ако вярвах в кармата и в твърдението, че всичко се връща, то може би всички кофти неща, които ми се случиха в личния живот между 2007 и 2010 година, се дължат на факта, че така жестоко ти ебах майката.

Ти си момчето, което зарязах да си седи в онова кафене 20 минути след като бяхме влязли в него на първата ни среща. Просто бях ужасена от това как няма какво да си кажем IRL и само си седяхме и се гледахме. Затова отидох в банята, обадих се на една приятелка и й казах „Спасявай ме!“, след което се върнах при теб. След пет минути телефонът ми звънна със зов за „спешен случай“ и аз бях аут.

Ти си момчето, което измина 500 километра за един ден, само за да те зарежа и да си тръгна в онзи скапан зимен ден. Без капка милост.

Ти си момчето, чиято девственост отказах да отнема, защото в един момент просто осъзнах, че няма нищо в теб, което да ме привлича сексуално.

Ти си човекът, който съм наранила най-много в живота си дотук,а надявам се и в живота си въобще. Надявам се никога повече да не наранявам някой така, както нараних теб.

Не знам защо направих всичко това и постъпих по този начин спрямо теб. Може би защото бях на 17 години и точно преди теб ми бяха разбили сърцето по възможно най-жестокия начин. Може би защото се чувствах принудена да отвърна на чувствата ти, само за да не загубя това, което имахме (най-странното приятелство ever), но така и не намерих в себе си адекватна емоция, с която да ги посрещна.

Дълго след като прекъснахме отношенията си аз се опитвах да ги възстановя, но в крайна сметка реших да те оставя на мира, колкото и да ми липсваше, защото знаех, че всеки път, в който ме виждаш, ще ти горчи. Сега не знам къде си, с какво се занимаваш, какво се случва с теб… Още ли ме мразиш и дали понякога не вървиш по онлайн следите, които оставям, така както аз вървя по твоите от време на време, но все по-рядко…

От теб ми остана само онази пирамида и картичката за Коледа, които ми беше подарил (и чорапите! хахахах!!!!) В картичката пишеше, че пирамидите са „пазители на времето“ (доколкото си спомням) и че макар и да не знаеш какво точно имаме с теб, се надяваш с времето то да се съхрани. За съжаление (или не) това не стана. От това, което имахме, остана само призракът на вината, който ме навестява от време на време.

Останаха ми и спомените, разбира се. За безкрайните спорове (все пак всичко между нас започна с един спор, помниш ли?!) , които водехме, за целодневните разговори за всичко – за това как денят ми почваше и свършваше с теб. За разказите, които ми пишеше, за шегите, за помощта ти, за сарказма и иронията, на които ме научи, за това, че ме обичаше, или че поне бе влюбен в мен.

За всичко това ти благодаря и съм ти много признателна, защото то ме промени и ми помогна много в период, в който бях затънала до гуша в едни емоционални движещи се пясъци.

Няма да ти се извинявам обаче. Извинявала съм ти се милиони пъти и знам, че това няма никаква стойност за теб.

Просто исках да ти кажа, че пораснах малко и се осъзнах. И че никога няма да спра да се обвинявам за това, че съм се държала като малка пикла с теб.

Надявам се някой ден да ме забравиш и да не можеш да си ме спомниш. Тогава ще знам, че ти е минало.

Публикувано на Uncategorized и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

4 отговора към The Unfinished Business: Naruto

  1. e каза:

    Eгото май ти е по-големшко, за осъзнаване – не знам.

  2. Петко каза:

    Здравей, мисля че не разбрах много добре сюжета – дълго време сте си чатили, след това той е пропътувал 500 километра за да се видите и ти си го зарязала в кафенето – това ли е драмата?

    • sugarfreenora каза:

      Мне, не си разбрал правилно. Дълго време си чатихме, после се видяхме, аз избягах, после почнахме пак да излизаме, беше насила и тва с 500-те километра беше последната ни среща. Да не мислиш че ще опиша цяла драма само щото съм си чатила с някой и не ми е харесала първата среща? Сериозно ме подценяваш.

      • Петко каза:

        Не те подценявам. Не разбрах добре историята – това е. Сега ми се изясни всичко. Благодаря за отговора

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s