Посока

Не е важно двама души да се гледат един друг като влюбени, а да гледат в една и съща посока. Но ако прекалено много се взирате напред и следвате пътя, забравяйки да погледнете другия, накрая до вас може да се окаже тотално непознат човек.

Някои философи казват, че крайната цел не е важна, важен е пътят, който извървяваме до нея. Защото той ни променя и така ние ставаме част от съвършената крайна цел – да бъдем по-добри, по-напред, да се развиваме постоянно.

Но понякога двама души, които вървят по една и съща пътека, могат да се променят по различен начин. Може да се окаже, че само от едната страна на пътеката е имало цветя, а от другата е било пълно с дупки и змии. А може да се окаже, че просто единият вижда едно, а другият друго – и двамата не си показват кой какво вижда.

Няма нищо лошо в това двама души да се променят по различен начин.
Важното е накрая да се познаят.
Да познаят човека, когото обичат в онзи нов, променен човек.

Защото той винаги е там.
Независимо дали вече слуша друга музика, дали е станал по-суетен, дали се чувства по-независим, дали е прегърнал кича в живота си или пък е станал част от него….

Просто казвам, че.
Понякога леопардовата щампа може да изглежда добре.
И е просто шибана леопардова щампа.
А не символ на чалгата.

И като гледаш напред, държейки ръката ми, това няма никакво значение.

 

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s