Музикален подарък от мен и Logitech

Сигурно сте забелязали, че в края на почти всеки пост публикувам някоя песен, или пък пускам линкове в самия текст. Голяма част от тези песни ме провокират въобще да пиша, а друга ми служи за емоционален катализатор. Затова мисля, че няма да е преувеличение ако кажа, че аз не просто слушам музика – аз живея с нея и тя живее в мен. Нямам музикално образование, но имам чувство за ритъм и съм способна да чуя всеки малък детайл в дадена музикална творба. Разбира се, стига да имам подходящо за това озвучаване.

Точно тук Logitech идват на помощ. И понеже вече съм решила, че повече няма да бъда егоист и ще се стремя да дарявам читателите на този блог (и въобще всички хора, с които си взаимодействам по някакъв начин) с каквото мога, мисля че е добра идея да споделя с вас какво е усещането да слушаш любимата си музика от качествена система за озвучаване. Но преди всичко бих искала да споделя нещо друго:

Героите, които успеят да изчетат текста до края и да отговорят на малката закачка, която съм им поставила в последните редове, имат шанс да спечелят чисто нова озвучителна система от Logitech (Logitech Speaker System Z323)

Честно казано, вече малко завиждам на човека, който ще спечели, защото…

Когато си затворя очите и чуя Drake да ми пее на ушенце си представям, че съм в една паралелна вселена, в която Ники Минаж не съществува, в която най-най-най секси рапърът с най-най-най хубавото тяло стои до мен и ми ги говори едни мили неща…. и други работи си представям, ама тях няма да ви ги кажа, че Аспарух и без това вече ме ревнува безумно 😀 Да, от Drake. Ама сериозно, не знам дали някоя жена би била способна да каже „не“ на такъв глас. И всичко друго, което идва с него, де… ОК, отплеснах се. Освен това адски много обичам когато кадифеният глас на The Dream ме изпраща за работа или за парти с „You’re the greatest… go go go get ’em girl“. В такива моменти имам чувството, че светът е в краката ми и в момента, в който изляза от вкъщи, ще започна да МАЧКАМ. 🙂

Освен мъжките гласове, които очевидно са ми слабост, има и някои женски, които задължително трябва да се слушат при добро озвучаване, защото иначе няма как да хванеш малките извивки и въздишки, които ги правят толкова емоционални и наситени. Жени като Beyonce и Alicia Keys звучат добре навсякъде, но Delilah и Florence Welch заслужават да се слушат само на хубави уреди. В противен случай просто не им отдаваш дължимото. Когато слушам тези две жени оставам вцепенена от гласовете им. Ефектът при Florence може би е малко размит, защото от време на време се разсейвам от всички прекрасни инструменти, които използва и всички невероятни и необикновени начини, по които го прави. Няма как когато чуеш арфата в нейната музика да не си представиш, че бягаш бос по поляна, окъпана в лятна роса. Докато Delilah ще я запомня предимно с акустичните й изпълнения и session-и на пиано. Там гласът й е просто зашеметяващ.

Встрани от гласовете, за мен е много важна и самата музика. И най-вече детайлите в нея. Всъщност любовта ми към инди музиката се корени именно в това, че тя е толкова многопластова и използва всякакви инструменти и техники на свирене, резултатът от което е една неповторима симфония-какафония от звуци, в която се потапяш и всеки път чуваш нещо ново и различно. Това ясно лични при Vampire Weekend, или при Friendly Fires и песента им Pala, в която щракането като с камера ме кара да си представям един любопитен фотограф на един приказен остров, който върви и снима и изведнъж започва да вижда странни неща – една змия, увиваща се по едно дърво, която всъщност се оказва женска ръка, едни шарени криле на някаква птица, която всъщност се оказва човек, една поляна с червени екзотични цветя, а по средата й – гол женски гръб, изрисуван със същите тези цветя, който се различава от тях единствено по нежното си потрепване… Един водопад – вход към тайна пещера… Една красива утопия, в която същият този фотограф остава затворен до края на живота си, неспособен да избяга от нея. Но както се пее и в песента: „And we couldn’t care If we die here“. А може би вече си мъртъв, ако си там? Не знам…

Важен е и ритъмът. А него най-добре го усещам с басите. Не ме разбирайте погрешно – не съм от хората, които обичат да дънят басите до дупка и да се забиват само в тях. Според мен една песен е много повече от просто ритъм – тя е послание. А да заглушиш това послание, за да чуеш темпото, с което е предадено то, е все едно да слушаш един глас, но да не чуваш какво ти казва. И накрая като ти зададат въпрос да се оглеждаш като в обрано лозе и да питаш „А?! Какво?! Я пак?“ И все пак някои парчета имат толкова добър ритъм, че няма как да не се изкушиш и да направиш нещо такова, отдавайки се изцяло на първичното туп-туп-туп 🙂 Такива са например Vegas Girl и Just in Case на Conor Maynard, който ми е официалният guilty pleasure за това лято.

Харесва ми усещането за стихийност и непреодолимост в някои парчета. Точно както чуваш бурята навсякъде около теб, така е хубаво да слушаш White Lies с цялото си същество. А когато зрелият глас на Harry McVeigh ти изпее „I turn the bells“ имаш чувството, че всичко се сгромолясва пред очите ти.

Обожавам усещането за спокойствие и мир, които ми дават някои песни. White Lies ми е една от любимите групи, именно заради това. Както една тяхна песен е способна да ме запрати вдън земя, така следващата ме успокоява, че „after the hunt and the sweat now come peace and quiet“ и те просто идват. Не знам, може би аз съм твърде податлива на музиката от емоционален план, но нещо такова наистина е способно да ме успокои. Дори да съм по средата на нещо ужасно, което се случва в живота ми. Другите, които ми действат успокояващо, са Zero 7. Но при тях е различно, защото тях ги слушам когато вече съм спокойна. И така ме вкарват в едно състояние на пълен релакс, на една безкрайна нирвана, в която си плувам ли, плувам 🙂

За да изпитате всичко това по този начин, ви трябва предимно въображение и достатъчно свободно време, което да отделите за слушането на музика. А за всичко останало се грижат музикалният ви вкус и колонките от Logitech 🙂

 

Поздравления! Вие стигнахте до края на този текст. Това означава, че имате или здрави нерви, или скролвате бързо. При всички случаи и двете са много ценни качества. А сега, както бях обещала, следва моята закачка, на която ако отговорите, има шанс да спечелите подаръка от Logitech.

Чрез коментар към тази публикация, бих искала да ми споделите някой интересен/любопитен факт за любимия ви музикален изпълнител/група. Нека бъде нещо, което не е общоизвестно и само „посветените“ фенове (като вас) знаят.

Ще ми бъде любопитно да науча каква музика харесват хората, които ме четат и на какво могат да ме научат за нея 🙂

Печелившият ще бъде изтеглен чрез жребий, в който ще участват всички коментари под тази публикация. Имате право само на един коментар. Тегленето ще се случи на произволен принцип, чрез цифров генератор. Ако не ме мързи може да се направя на момиче на късмета и да го изтегля лично от един буркан (от туршия, задължително) пълен с листчета. Обмислям и танц на късмета. За женската аудитория пускам една утешителна снимка на Райън Гослинг. И още една. И още една…. Ехххх… Пак се увлякох.

Имате 10 дни (до 5ти септември включително), за да коментирате и споделяте поста където ви хрумне, след което ще изтегля късметлията и ще му връча лично (oh WOW) наградката. Stay tuned! 🙂

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

19 Responses to Музикален подарък от мен и Logitech

  1. neycho каза:

    ‘Pink Floyd keyboardist Richard Wright has said that the chord progressions on the album influenced the structure of the introductory chords to the song „Breathe“ on their landmark opus The Dark Side of the Moon (1973).’ https://www.youtube.com/watch?v=kqlJhliN4ys https://en.wikipedia.org/wiki/Kind_of_Blue

  2. Lu каза:

    „Elenore“ на The Turtles ми стана любима след поредното гледане на The Boat that Rocked, в чийто саундтрак е включена. Интересно ми беше да науча, че групата я е написала като пародия на големия си хит „Happy Together“ под натиска на издателя за поредната популярна песен. Музикантите сметнали, че продуцентите ще схванат намека с поразменените акорди и шантавия текст (пародия на любовна лирика), но шегата им не била разбрана. Обратното – преценили песента като позитивно послание и вложили дори повече средства в продукцията й.

    Любим факт за група: Китаристът на „Тото“ Стив Лукатър разпространява лъжлива информация от официалният сайт на групата, че кийбордистът им Дейвид Пейч няма да присъства на турнето на групата (през 2003 г), тъй като ще се подлага на операция за смяна на пола. Новината шокира медиите и феновете, но по-късно самият Стив се извинява официално за пиперливото си и не дотам уместно чувство за хумор и разкрива истинската причина за отсъствието – Дейвид се оттегля от групата, за да се грижи за тежко болната си сестра.
    😉

  3. Stoinov каза:

    Ще пробвам да се класирам с нещо което не е точно регламинтарано: моят малко известен факт ще бъде самата група – Keep Shelly in Athens.

  4. reviter каза:

    Aз не планирам да участвам в класацията, тъй като нямам любима група или певец. Но ще споделя част от музиката, която слушам …. http://www.youtube.com/watch?v=tvXGqsbtTmg, http://www.youtube.com/watch?v=EbYgIxYdSrA, http://www.youtube.com/watch?v=qIM3v4YyNxo,

  5. qgodin каза:

    Кротко си признавам, че не желая да участвам в съревнованието, защото слушам музика или в колата, или със слушалки докато работя… или късно вечер пред лаптопа докато пиша. Начинанието, което си подела ми хареса и се включвам с една не особено популярна песен… само и единствено като усмихнат поздрав 🙂

  6. vesyo каза:

    Едно време беше луда глава този бивш китарист на Дийп Пърпъл. Сега прави такава музика: http://www.youtube.com/watch?v=x0GJjv9SdF8

  7. Маги каза:

    Любимият ми Стинг е роден на един и същи ден с Круми – детето на една приятелка – 2 октомври :)) и двамата са големи фенове на йогата – прилагам снимки. Дано това се брои за факт 🙂
    https://encrypted-tbn1.google.com/images?q=tbn:ANd9GcSRpFqbp8iJacsfS8Prcr2OwhWYUOPXmFv425HC9a1PoVQVOPD79g

  8. Богдана каза:

    тъй като си споменала Фло, а аз много много я обичам, ще напиша любимото ми нейно нещо – като мъничка е правила къщи за кукли с всичките си там нужни столчета и масички от използвани кутии от корнфлейкс 🙂

  9. samoznai maitaper каза:

    Това е моето музикално откритие за 2012.
    Не съм си падал никога по никаква форма на фолк (не, не говоря за чалга, народна музика и въобще нищо балканско…), но този тип е страхотен като музикант и като поет…

  10. Alexander Mihov каза:

    http://www.youtube.com/watch?v=eo7iwlMFPrM Всички питат за на Джейсън Кей шапките, в едно интервю той обяснява, че зад тях не се крие фундаментална символика или личен мотив, а са просто част от неговия сценичен образ. И все пак, те са нещо, което го отличава от останалите 10 члена на групата 🙂

  11. ssi1ver каза:

    Няма варянт, в който да пише „сподели музика“ и да не си „пробутам“ моят любимец на когото фенствам активно от не малко време… и преди някой да си помисли, че говоря за чудото на микрофона – не… Става въпрос за съкровището на пианото – Йошики (чете се Йошки…без „И“). Няма да се започвам да пиша кой е той и за какво се бори, че няма да мога да спра.
    Нещо любопитно. Това е най-емоционалният им концерт. Йошики е имал намерение да пребие вокалиста на сцената пред всички. Е, не го е направил, но одобрявам идеята.

  12. onlinerain каза:

    Mузиката ,която слушам по задължение е всякаква,ала тази ,която бих слушала ,когато съм сама е стил,който малко хора харесват…Tака че нямам шанс тук.При това за мен няма значение какво е качеството…Но написаното ми хареса.Така разбираш какъв е човекът…Както по импровизацията на музиканта разбираш характера му:)От теб би станало един талантлив музикант.

  13. Гин. каза:

    През последната една година преоткрих групата Foo Fighters, която в минало време откровено ненавиждах дори и да не знаех песните им. За кратко време полудях по вокалиста им Dave Grohl и исках да разбера колкото се може повече за неговата история и историята на групата съответно. За много хора е известно, че преди да стане вокалист на групата, Дейв е бил последният барабанист на Nirvana и както се говори в музикалните среди той е един от най – добрите в това. И нека спра да разтягам локуми, а да мина към интересният за мен факт. При записването на първият албум на Foo Fighters, Грол се отнася с дребнава педантичност към изпълненията на барабаниста на групата, стигаща до откровен тормоз. Е, барабаниста си прави изпълненията за песните, но това не се оказва удовлетворяващо за вокалиста – барабанист и Грол тайно презаписва изпълненията на барабани, изпълнени лично от него. В крайна сметка барабаниста разбира за това негово действие и естествено, обиден напуска групата. След него се сменят още няколко. Колкото и да е талантлив, явно толкова е и труден за съвместна работа.. Те това исках да споделя. 
    И ми се иска да споделя и една песен от последният албум на групата (записан в гаража на Грол), която е посветена на Кърт Кобейн, и която мен лично ми въздейства адски силно.

  14. Юлиан Борисов каза:

    Не че ми е любим, но интересен факт е, че Слим беше сред публиката на несъстоялия се концерт на Anthrax (мисля, че беше на Академик). Надали е известен факт, но пък е любопитен. 🙂

  15. Kaloyan каза:

    Oh boy!

    От малък си си харесвам Дафт Пънк, спечелиха ме само като им видях светкащите шлемове 🙂 Какво интересно за тях? Правили са саундтрака за новия Трон, писали са музиката още преди филма да има сценарий или някакви примерни видеа за да видят как долу горе ще изглежда, големи пичове. По якото е, че са и някакви земни пичове – по време на снимането на Трон нещо се е счупило и трябвало да прекратят снимките – това в 3-4 сутринта; напук на всичко в халето където снимали Дафт Пънк директно забиват яко парти както всички са си с костюмите и т.н. директно на декора … кеф

    И любимото партче, ест:

  16. Хиподил имат и песни в които не се псува, както смятат повечето хора.

  17. Иво каза:

    Любим певец… Роби Уйлямс, без да се замислям, многоточието по-скоро е въздишка.
    Уникален във всяко едно отношение – хем се смее, хем приказва и пее когато е на сцената : ) Разбивач на женски сърца, а в момента баща за пример…може би виждам по-малко от него в мен, което е другата причина да ми бъде любимец : )
    За гласът му няма да казвам нищо, само ще ви почерпя с един спиращ дъха негов концерт:

  18. yerd каза:

    Това се случи през 1984г. Беше топьл септемврийски ден и ние бяхме у Боката на един от последните купони преди последната(и най-важна за бьдещето ни) година в училище. Слушахме „Head over heels“ от току-що донесения от Гьрция албум „Songs from the big chair“ на „Tears for Fears“ .Понякога пускахме „The Riddle“ на Nik Kershaw или последната плоча на „Culture club“. A на лавицата на библиотеката в кухнята кротко си лежеше новия албум на не особено известната (на разбирачи като нас) група „U2“. Праваше ни впечатление оформлението на обложката,но не и баналното заглавие – „The War“…

    А като стана дума за гласове и вьздействие…

    http://m.youtube.com/#/watch?v=CsiS8hij7Pk&desktop_uri=%2Fwatch%3Fv%3DCsiS8hij7Pk&gl=US

  19. Pingback: And the winner is… | Нора без захар.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s