Музикален подарък от мен и Logitech

Сигурно сте забелязали, че в края на почти всеки пост публикувам някоя песен, или пък пускам линкове в самия текст. Голяма част от тези песни ме провокират въобще да пиша, а друга ми служи за емоционален катализатор. Затова мисля, че няма да е преувеличение ако кажа, че аз не просто слушам музика – аз живея с нея и тя живее в мен. Нямам музикално образование, но имам чувство за ритъм и съм способна да чуя всеки малък детайл в дадена музикална творба. Разбира се, стига да имам подходящо за това озвучаване.

Точно тук Logitech идват на помощ. И понеже вече съм решила, че повече няма да бъда егоист и ще се стремя да дарявам читателите на този блог (и въобще всички хора, с които си взаимодействам по някакъв начин) с каквото мога, мисля че е добра идея да споделя с вас какво е усещането да слушаш любимата си музика от качествена система за озвучаване. Но преди всичко бих искала да споделя нещо друго:

Героите, които успеят да изчетат текста до края и да отговорят на малката закачка, която съм им поставила в последните редове, имат шанс да спечелят чисто нова озвучителна система от Logitech (Logitech Speaker System Z323)

Честно казано, вече малко завиждам на човека, който ще спечели, защото…

Когато си затворя очите и чуя Drake да ми пее на ушенце си представям, че съм в една паралелна вселена, в която Ники Минаж не съществува, в която най-най-най секси рапърът с най-най-най хубавото тяло стои до мен и ми ги говори едни мили неща…. и други работи си представям, ама тях няма да ви ги кажа, че Аспарух и без това вече ме ревнува безумно 😀 Да, от Drake. Ама сериозно, не знам дали някоя жена би била способна да каже „не“ на такъв глас. И всичко друго, което идва с него, де… ОК, отплеснах се. Освен това адски много обичам когато кадифеният глас на The Dream ме изпраща за работа или за парти с „You’re the greatest… go go go get ’em girl“. В такива моменти имам чувството, че светът е в краката ми и в момента, в който изляза от вкъщи, ще започна да МАЧКАМ. 🙂

Освен мъжките гласове, които очевидно са ми слабост, има и някои женски, които задължително трябва да се слушат при добро озвучаване, защото иначе няма как да хванеш малките извивки и въздишки, които ги правят толкова емоционални и наситени. Жени като Beyonce и Alicia Keys звучат добре навсякъде, но Delilah и Florence Welch заслужават да се слушат само на хубави уреди. В противен случай просто не им отдаваш дължимото. Когато слушам тези две жени оставам вцепенена от гласовете им. Ефектът при Florence може би е малко размит, защото от време на време се разсейвам от всички прекрасни инструменти, които използва и всички невероятни и необикновени начини, по които го прави. Няма как когато чуеш арфата в нейната музика да не си представиш, че бягаш бос по поляна, окъпана в лятна роса. Докато Delilah ще я запомня предимно с акустичните й изпълнения и session-и на пиано. Там гласът й е просто зашеметяващ.

Встрани от гласовете, за мен е много важна и самата музика. И най-вече детайлите в нея. Всъщност любовта ми към инди музиката се корени именно в това, че тя е толкова многопластова и използва всякакви инструменти и техники на свирене, резултатът от което е една неповторима симфония-какафония от звуци, в която се потапяш и всеки път чуваш нещо ново и различно. Това ясно лични при Vampire Weekend, или при Friendly Fires и песента им Pala, в която щракането като с камера ме кара да си представям един любопитен фотограф на един приказен остров, който върви и снима и изведнъж започва да вижда странни неща – една змия, увиваща се по едно дърво, която всъщност се оказва женска ръка, едни шарени криле на някаква птица, която всъщност се оказва човек, една поляна с червени екзотични цветя, а по средата й – гол женски гръб, изрисуван със същите тези цветя, който се различава от тях единствено по нежното си потрепване… Един водопад – вход към тайна пещера… Една красива утопия, в която същият този фотограф остава затворен до края на живота си, неспособен да избяга от нея. Но както се пее и в песента: „And we couldn’t care If we die here“. А може би вече си мъртъв, ако си там? Не знам…

Важен е и ритъмът. А него най-добре го усещам с басите. Не ме разбирайте погрешно – не съм от хората, които обичат да дънят басите до дупка и да се забиват само в тях. Според мен една песен е много повече от просто ритъм – тя е послание. А да заглушиш това послание, за да чуеш темпото, с което е предадено то, е все едно да слушаш един глас, но да не чуваш какво ти казва. И накрая като ти зададат въпрос да се оглеждаш като в обрано лозе и да питаш „А?! Какво?! Я пак?“ И все пак някои парчета имат толкова добър ритъм, че няма как да не се изкушиш и да направиш нещо такова, отдавайки се изцяло на първичното туп-туп-туп 🙂 Такива са например Vegas Girl и Just in Case на Conor Maynard, който ми е официалният guilty pleasure за това лято.

Харесва ми усещането за стихийност и непреодолимост в някои парчета. Точно както чуваш бурята навсякъде около теб, така е хубаво да слушаш White Lies с цялото си същество. А когато зрелият глас на Harry McVeigh ти изпее „I turn the bells“ имаш чувството, че всичко се сгромолясва пред очите ти.

Обожавам усещането за спокойствие и мир, които ми дават някои песни. White Lies ми е една от любимите групи, именно заради това. Както една тяхна песен е способна да ме запрати вдън земя, така следващата ме успокоява, че „after the hunt and the sweat now come peace and quiet“ и те просто идват. Не знам, може би аз съм твърде податлива на музиката от емоционален план, но нещо такова наистина е способно да ме успокои. Дори да съм по средата на нещо ужасно, което се случва в живота ми. Другите, които ми действат успокояващо, са Zero 7. Но при тях е различно, защото тях ги слушам когато вече съм спокойна. И така ме вкарват в едно състояние на пълен релакс, на една безкрайна нирвана, в която си плувам ли, плувам 🙂

За да изпитате всичко това по този начин, ви трябва предимно въображение и достатъчно свободно време, което да отделите за слушането на музика. А за всичко останало се грижат музикалният ви вкус и колонките от Logitech 🙂

 

Поздравления! Вие стигнахте до края на този текст. Това означава, че имате или здрави нерви, или скролвате бързо. При всички случаи и двете са много ценни качества. А сега, както бях обещала, следва моята закачка, на която ако отговорите, има шанс да спечелите подаръка от Logitech.

Чрез коментар към тази публикация, бих искала да ми споделите някой интересен/любопитен факт за любимия ви музикален изпълнител/група. Нека бъде нещо, което не е общоизвестно и само „посветените“ фенове (като вас) знаят.

Ще ми бъде любопитно да науча каква музика харесват хората, които ме четат и на какво могат да ме научат за нея 🙂

Печелившият ще бъде изтеглен чрез жребий, в който ще участват всички коментари под тази публикация. Имате право само на един коментар. Тегленето ще се случи на произволен принцип, чрез цифров генератор. Ако не ме мързи може да се направя на момиче на късмета и да го изтегля лично от един буркан (от туршия, задължително) пълен с листчета. Обмислям и танц на късмета. За женската аудитория пускам една утешителна снимка на Райън Гослинг. И още една. И още една…. Ехххх… Пак се увлякох.

Имате 10 дни (до 5ти септември включително), за да коментирате и споделяте поста където ви хрумне, след което ще изтегля късметлията и ще му връча лично (oh WOW) наградката. Stay tuned! 🙂