Ресторант CARUSO или къде да НЕ ходите

Ако сте любители на арменската кухня, знаете къде беше старото заведение Egur Egur. Понеже то има специално значение за нас с Аспарух, днес решихме ей така да отидем да вечеряме там, но с изненада установихме, че на негово място се е намърдал италианският ресторант Caruso, Много бяхме натъжени и разочаровани, че любимият Егур си беше заминал, обаче какво пък, били сме път така и така, решихме да го видим какво представлява този Карузо.

Обстановката и интериора не са променени много в сравнение с егурските, та на пръв поглед си беше същото. Първата неприятна изненада дойде с менюто, което беше изключително малко и стегнато (ей такива менюта обичам), но цените в него бяха безумно високи в сравнение с всички останали италиански ресторанти, в които съм била. Добре поне, че не пихме алкохол, макар че имаха впечатляваща винена листа. Как да е, казах си, щом са високи цените, значи ще е една идея по-качествено и вкусно.

Поръчахме си типично италиански неща – паста, ризото, някаква салата. От трите неща, които ни донесоха, нито едното не беше направено и поднесено като хората.

За салатата преглътнах, че са си позволили да омешат варени картофи с пресен айсберг и рукола. Викам си сигурно е някаква италианска хрумка. Обаче не можах да преглътна колко много лук й бяха наблъскали. Пастата беше твърде недоварена, сосът й беше рядък и цялото нещо беше около 200 грама. Ризотото беше хем солено, хем разкашкано, хем оризът не беше сварен добре. Въобще досега само на едно единствено място ми е харесало ризотото и това е Mr Pizza, където обаче струва тройно по-евтино. Да не говорим, че ризото се поднася в твърда форма, оформено в кръг в плоска чиния. А не като разкашкана манджа в дълбока чиния.

Второто, което меко казано ме подразни, беше различното отношение към различните клиенти. Имаше някакви италианци до нас, които сто пъти дойдоха при тях, питаха ги всичко наред ли е, угаждаха им и ги которкаха все едно бяха Бог. Да не говорим че въпреки, че пристигнаха след нас, нещата им бяха сервирани много по-бързо, преди аз да си получа салатата дори. И тук не става въпрос за нещо супер сложно, което се налага да го чакам половин час, за да стане, а за една проста салата. Общо взето не си даваха много зор и за останалите клиенти, с изключение на италианците.

Даже в Happy, пословични със своята припряност и заучени маниери, ми е по-приятно откъм отношение към мен като клиент.

Другото слабо звено бяха хората. Някой е излъгал една сюрия костюмари и парвенюта, че това място е гъзарско и си струва, съответно ресторантчето беше пълно с адски интересни типажи. Примерно до нас имаше една двойка – пълното клише. Той беше дърт богаташ, на който комплексите му личат от 10 километра, а тя тъпа руса кифла, която просто като я слушаш кви ги говори ти се иска светът да беше свършил днес. Вижте сега, по принцип не обръщам внимание на другите и хич не ме ебе кой какъв е и как се държи, обаче когато ти дойдеш с претенцията, че си голямата работа и почнеш да се разпореждаш със сервитьори и да тропаш по масата и да говориш като пълен селяк, така че цялото заведение да те чува, това вече ме притеснява. Другото супер непонятно за мен е италианци-кореняци, дошли в чужда държава, чужда култура, и техният български гид ги забил в… о каква изненада! италиански ресторант. Но какво ли разбирам и аз и коя съм, че да съдя хората. Те поне не ми влизаха в личното пространство така настойчиво с шумните си разговори.

Има още едно нещо, което ми се стори адски некоректно и което ако бях видяла сметката, щях да им се заям много жестоко. По принцип знам, че няма безплатен обяд, но когато ти ми отваряш бутилка вода и ми я наливаш без аз да съм си я поръчала, очаквам, че после няма да искаш да платя за тази бутилка вода. Не ми е за единия лев, дето го дадох за 330 милилитра нищо и никва вода, но въпросът е принципен. Или може би като нормалните заведения щяхте да предлагате водата в кани и да таксувате на една цена ако ще да изпия и литър.

Айде, карай да върви. Взех си палтото (което така ми го бяха метнали на закачалката, все едно е последния парцал на най-големия мизерник) и си отидох и повече крачето ми няма да стъпи там. Рядко се случва да не оставям бакшиш и то в ресторанти с подобни претенции, но тука нищо не им оставихме. И си го заслужават. Защото зад голата претенция си седи баш едно голямо напудрено нищо.

Аре не, мерси. Водете си русите кифли там, преди да ги наебете, напомпани с виагра, аз предпочитам да ходя на някакви по-земни и поносими места.
Хобитска му работа.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Ресторант CARUSO или къде да НЕ ходите

  1. Чичака каза:

    Полезно! Обаче нивото на публикациите ти поспадна… It’s time to reboot.

    • sugarfreenora каза:

      То и честотата им западна… Нямам нито време, нито повод да пиша тук напоследък 🙂 Оттам и нивото.

      • Чичака каза:

        Все пак стискам палци да се завърнеш с гръм и трясък и, естествено, без захар. 😀

    • sugarfreenora каза:

      Дано 🙂 Благодаря!

      • Даниел каза:

        Много се смях ама много…харесва ми хуморът ти, съчетаваш тънко чъвство с каруцарски език, без да си волгарна, което е симпатично…

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s