За св. Валентин и първата ми ученическа любов

Не празнувам свети Валентин, обаче пък в навечерието на празника се сетих за онзи безумен период от живота си, в който тепърва бях започнала да си формирам някакви представи за любовта и за отношенията с „противния“ пол и се сещам за някакви забавни случки. По онова време празникът още беше новост за България и не беше стигнал отчайващото ниво на комерсиализация, на което е днес. Макар че пак се продаваха сърчица, дяволчета, ангелчета и купидончета и какви ли не дивотии. И все пак хората предпочитаха да си казват „Обичам те“ с цветя и думи, а не с плюшени дивотии. Както и да е.

Навремето всяка година в училище слагаха кутия за валентинки, чиято идея общо взето беше ако харесваш някое момче или момиче, да му изпратиш мило послание.. Обаче момчетата не ги вълнуваха много милите послания и въобще идеята за св. Валентин по-скоро предизвикваше смях и подигравки в тях, от колкото някакви зачатъци на топли и съкровени чувства. Затова основния таргет на тая кутия за валентинки бяха момичетата. И въпреки светлите й цели, изпращането на Валентинки се беше „изродило“ до следните функции:
– да си направиш гавра с някой, който по принцип тормозиш
– да покажеш на най-добрата си приятелка колко я обичаш, като похарчиш 20 стотинки за малка картичка и няколко мозъчни клетки за малоумно послание в нея
– да си погалиш егото, като видиш колко валентинки си получил и в най-кофти варианта:
– ако знаеш, че никой няма да ти изпрати валентинка и не искаш да изглеждаш като тотален смотаняк, да пуснеш една за себе си от името на Пешо от 6г клас. Това малко ми прилича да гласуваш за себе си на президентските избори, примерно, но както и да е.

И понеже аз от малка съм хващала социалните трьендове и съм била като цяло прозорливо хлапе, се старех да стоя далеч от тая кутия. Е, малко ми беше гадно, че Пепа от моя клас получаваше 20 валентинки, а аз само 2, ама го преживявах някак си.

Обаче щеш не щеш в седми клас ненадейно взех че се влюбих за първи път. Като си спомня ква беше драма и от какви мънички неща съм се радвала тогава… Мисля че навремето нямаше по-щастливо и вманиачено дете от мен. Тогава с учудване разбрах колко много можеш да научиш за един човек, ако просто го следиш внимателно. Шерлок ряпа да яде.То аз и нямах друга интеракция с момчето, като изключим една училищна екскурзия, в която киснах на неговата седалка в автобуса и не спряхме да си говорим и да се смеем. С изключение на това обаче всяко междучасие бързах първа да изляза в коридора и да отида до стаята, в която е имал физика примерно, за да може „случайно“ да се натъкна на него и той да ме забележи… Абе дет’ се вика you get the idea, големи момински вълнения бяха.

И така, дойде свети Валентин. И понеже нали аз от малка съм си „над нещата“ и държа да бъда специална, решавам че няма да му изпратя Валентинка по тъпата кутия за валентинки, а ще използвам по „индивидуален“ подход към ситуацията – сиреч ще дам на най-добрата си приятелка Валентинката за него, която ще я занесе на нейната съседка от блока, която пък е съученичка на въпросния пич… и тя ще я даде на момчето. Абе сложна схема беше, и трябваше да я изпипам. Например трябваше да намеря бял плик за валентинката, така че да не се вижда какво има в него, и да се огранича от целувките с червило по плика, които и до днес са си популярни. И все пак въпреки тези творчески ограничения, намерих начин да блесна с оригиналност: взех му най-умопомрачително розовата валентинка с най-сладкото пухенко зайче нарисувано на нея, и тъй като навремето поетичните ми способности не бяха толкова добре развити, за да сътворя собствен стих, посветен на него, реших да използвам драматичния текст на Камелия от песента й „Ти Си…“ която беше адски нашумяла навремето. Тогава чалгата тепърва прохождаше и беше мн модерно да я слушаш. И аз я слушах, макар че не я разбирах, но трябваше да я слушам, за да съм в час с останалите деца и да съм в тренда. Както и да е. Та написах му аз валентинката със сърцераздирателното и покъртително послание: „Ти си моят ангел ти си моят бог, ти си моят демон силен и жесток, ти владееш зная моята душа ти си болка, ти си любовта…!!!!“ И отдолу подпис. Вие представяте ли си колко силно е това послание за едно момиче в седми клас!!!!… Абе нямам думи… Древногръцка трагедия направо.

И така, дойде ред да задвижа плана. Дадох на моята приятелка плика, която и без да ме пита веднага се усети за кво става въпрос и изтича благоверно към обичната си съседка от блока. И тука мисля се пропука връзката. След половин час от комитета по раздаване на Валентинки дойдоха при мен с въпроса „АМАВЯРНОЛИСИИЗПРАТИЛАВАЛЕНТИНКАНАМЕТОДИОТОСМИГКЛАС?“ и в този момент ми стана ясно, че не само планът ми, ми и цялата ми и без това рехава репутация в училище, както и малкото ми самоуважение, са станали на пух и прах. Иска ли питане, голямото междучасие беше травмиращ момент – защото всички ме гледаха и ми се хилеха, а пък въпросният Методи ме подмина изчервен като домат и разочаровано отклонил поглед от мен. Голямо страдание, драма, сълзи и оперна музика. Оттогава реших, че повече няма да пращам любовни послания по писмо, а ще си ги казвам само право куме в очи. Не, че тази тактика беше особено успешна, но за това друг път.

Методи, ако четеш това – извинявай. Ако е някаква утеха за теб, вече не съм зубърка с момчешка прическа, шини и очила, а бъдеща MILF-ка с големи цици и що годе ставащ задник.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to За св. Валентин и първата ми ученическа любов

  1. Кво' става, Ню? ;> каза:

    Нещата още щяха да са горе долу така, ако не бяхте такива толкова големи инати!
    Ама така пък ви е по-интересно 🙂

  2. Nadinka каза:

    Хаха, искрено ме разсмя 🙂 🙂

  3. honeyjj каза:

    Reblogged this on u will find the way.

  4. kÜt pat каза:

    ne se pi6e variQnt

  5. Чичака каза:

    She’s back! Поздравления за уникалния хумор. 🙂

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s