Барикадиране на котка в домашни условия

Някой беше казал, че войната не е по пътищата, а в нас самите. Аз скоро време не съм регистрирала някакви вътрешни за мен конфликти, обаче за сметка на това вкъщи си е цяло военно положение. Слава богу, нямам злобна свекърва или пък ревнив съпруг, но за сметка на това имам… Котър.

Не ме разбирайте погрешно, Много го обичам. И той ме обича. Мен, че и Аспарух. Даже толкова ни обича, че от две седмици насам ни изнася любовни серенади, скрит под леглото, от което няма измъкване. В два-три посред нощ. Всяка нощ. Точно под главите ни. Не сме сигурни, но може би се подготвя за грандиозното си изпълнение днес, на св. Валентин.

Обаче ние с Аспарух сме профани и не можем да оценим дълбоката стойност на неговото певческо изкуство. Не за друго, но потребността ни от културно обогатяване някак си обикновено е приглушена в малките часове на нощта от преобладаващата по това време нужда да се наспим. Затова решихме да осигурим на Котър голяма празна стая с прозорец към задния двор, в която той да репетира певческите си умения. Още повече, че въпросният заден двор е свърталище на невероятни мацки, които по това време на годината обикновено се разгонват. Така си мислехме, че с един куршум ще убием два заека – хем ще успеем все пак да се наспим, хем Котър ще може да впечатли с невероятния си баритон съседските мацки.

Но не би.

Войната започна още в първата вечер, в която го затворихме в стаята. На сутринта освен с презрителния си поглед и изключително хладните си дипломатически отношения установихме, че Котър ни е атакувал и с опасно химическо оръжие – беше се изпишкал в единия ъгъл на стаята. Само хората без котки не знаят колко ужасно и покъртително мирише тяхната урина. И може много да се смеете на израза „химическо оръжие“, обаче си е точно такова – колкото повече приближаваш към него с цел да го неутрализираш, зареден с кофа и парцал, толкова повече те удря в носа и главата и искаш да се трупясаш на място.

Но някак си оцеляхме. И така дойде втората нощ.

Решихме, че все пак е справедливо да осигурим някакви приемливи условия за творческото развитие на нашия малък певец, докато сме го поставили в изгнание. Затова му пренесохме освен котешката тоалетна, и купичка пълна с храна и вода, с които да се подкрепя по време на репетициите. Изглежда обаче, тези условия не се сториха задоволителни на наш Котър, тъй като след около два часа той някак си успя да насочи творческия си гении към комбинативни техники за справяне с кризисни ситуации, което доведе до успешен опит за отваряне на вратата на стаята.

И така, той вече бе на свобода в коридора. Но това някак си не бе достатъчно. Дали от желание да ни покаже своя прогрес в песнопеенето, или просто от чиста злоба, той започна да драска драматично по вратата на нашата спалня и да припява жално. Песента му беше толкова прочувствена, че някак си се смилихме над него, убедени, че ако все пак дойде при нас и легне под леглото, ще заспи кротко чак до сутринта, грохнал от опитите си да избяга от своето заточение.

За съжаление оптимистичните ни надежди бяха опровергани от тежката реалност и се наложи отново да върнем мосю Котър към просторната му „килия“.

На следващата вечер повторихме упражнението, обаче с изненада установихме, че нашият Котър е толкова устремен да развива творчеството си пред нашата скромна публика, че отново успя да се измъкне от стаята. Без в никакъв случай да подценяваме неговите умения решихме, че може би има дефект в самата врата и ще е хубаво да я „подпрем“ с нещо дребно – на първо време използвахме един трилитров буркан с туршия и два чифта обувки с надеждата, че тази мини-барикада ще неутрализира опитите на врага да избяга. Към 4 часа сутринта с нежелание установихме, че отново сме подценили Котър, тъй като звънливото му гласче и прекрасните му здрави ноктенца отново работеха в такт пред и върху нашата врата.

Междувременно положението през деня се изостряше. Огорчена от несправедливостта, която цареше в нашия апартамент, аз използвах всеки повод, за да разбудя и смутя съня на необезпокоявания пухкав звяр, който прекарваше светлата част от деня в блажени дрямки. Надявах се, че с тази психологическа атака той ще престане да налага хегемонията си нощно време, но сякаш се случваше точно обратното. Въобще стана ясно, че си имаме работа с костелив и обучен противник.

Размерите на барикадите се увеличаваха постепенно, но това само мотивираше Котър да действа по-експедитивно. Накрая стигнахме до ултимативното решение – подпряхме вратата със стол. Е сега вече нямаше да има мърдане, защото столът беше дървен, масивен и няколко пъти по-голям от врага. Абе представете си Троянски кон пред портата на един отчаян самотен войник. Поне нашата визия за нещата беше такава.

И тук за пореден път – и за наша огромна изненада, Котърът успя да отвърне на удара. Не знам дали е използвал тайно подкрепление, или пък е скрил някакво реактивно вещество, което му дава супер сили, в метлата, която гризеше цял ден преди това, но успя да си отвори вратата за пореден път, изревавайки триумфално. В този момент ни стана ясно. че врагът за пореден път ни се е изплюл в лицето и трябва да прибегнем към по-сериозни тактики, ако искаме да оцелеем и да запазим суверенитета си.

Засега сме в безизходица, но имаме малко тактическо предимство – врагът тихо и неподозиращо дреме на масата, помърквайки невинно. Какви ли коварни планове за мъчения се раждат в малката му мустаката главица?

Два черни гълъба от агентурата го наблюдават през прозореца, белким те ми кажат.

 

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

6 отговора към Барикадиране на котка в домашни условия

  1. longanlon каза:

    Няма как да спреш разгонен котарак да не мяука и да не препикава. За целта се практикува кастриране в ранна възраст, което у нас повечето хора не правят и заклеймяват като „нехуманно“ само че то се препоръчва от водещите световни организации за борба с насилието над животните – хем да не се мъчи животинката, хем да няма шанс да наплоди бездомни котета.

    Григор Гачев има в блога си две добри статии за отношенията с котки, само че ме мързи да ги търся.

    Като цяло моят съвет е да му осигурите възможност да се качва в стаите на високо място и да си играете с него вечер докато се измори – хвърляне на топка, гонене на вързана на въже мишка, борба с кухненска ръкавица или чехъл.

  2. Valentin каза:

    Имал съм както мъжка така и женска котка и съм се убедил че кастрацията е метода. И аз си мислех че не е хуманно, но за котките това е по-скоро мъчение от колкото нещо друго, след като не могат да намерят партньор. Женската ми котка се разгонваше през седмица и беше направо натърпимо. И така докато един ден просто не избяга през прозореца жестоко разгонена… Ако я бях кастрирал нямаше да се мъчи толкова:-/

    • sugarfreenora каза:

      Аз нямам притеснения, че кастрацията е нехуманна или нещо такова. Не мисля по този начин. По-скоро имам други причини да не съм предприела тази стъпка до този момент, но с всяко разгонване става все по-наложително. За щастие нашият апартамент е добре обезопасен и се съмнявам, че Котър ще успее да избяга от него, дори и да поиска, макар че никога не мога да бъда твърде сигурна. Чувала съм плашвщи истории за котки, скочили от 5-6 етаж, защото са били разгонени, така че гаранция няма никаква.

  3. Nina каза:

    Щом имаш причини да не го кастрираш, пробвай с хапчета. Моята котка (женска е, не знам дали има значение), с хапчета, най-много 2 дни да трае тормозът. не си спомням името – нещо ако нон-овлон беше май, и за куче и за котка са еднакви, разликата е в дозировката.
    P.S. Много ми хареса писанката ти започваща с „Не се възприемам като част от “бедния български народ” и колкото и мизерно да живея, никога няма да го направя.“ Проверих какво е „Локус на контрола“ – признавам си, не го знаех какво е.🙂

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s