Моят идеален кандидат за работа е… хипстър

Като човек, който има намерение да се занимава с HR в бъдеще (да си кажа, за да почнете да ме мразите още от сега) и който в момента преследва магистърска степен в тази област, винаги ми е много интересно да чета какво търсят работодателите в младите хора. Още по-интересно ми е, когато тази информация идва директно от потенциален работодател.

И така, попаднах на въпросната статия-интервю в портала karieri.bg, в която г-жа Паулина Георгиева описва идеалния за нея кандидат за позицията на маркетинг специалист с пояснението „по действителен случай“ .

Е, аз със сигурност нямам опита и позицията на г-жа Георгиева, но пък имам този блог и право на мнение, така че ще направя един кратък обзор на основните моменти в статията така, както аз ги виждам.

Та въпросният идеален кандидат:

На интервюто идва… на велосипед.

Значи потен. Прекрасно, Пожелавам ви успех, особено ако е летен ден. И аз имам велосипед и обичам да ходя на лекции/работа с него, обаче когато искаш да създадеш добро първо впечатление едва ли ще искаш да дойдеш на интервюто точно с велосипед. Освен ако не си носиш допълнителен чифт дрехи за смяна, но и така рискуваш да те видят потен и мазен. Айде не, а.

Облечен е… с бяла риза, тънка вратовръзка, тъмни дънки, с несиметрична прическа тип „черта“.
Вие кога за последно видяхте човек в бяла риза и тънка вратовръзка на велосипед? А ако прическата ми е симетрична какво, отписвате ме автоматично ли? А ако дойда с дебела вратовръзка ще решите, че съм скучен кандидат ли? Ами ако съм жена? Пак ли с вратовръзка да дойда? Ох, много е объркващо…

Очевидно фен на списание „GQ“

Tова да не е евфемизъм за „гей“? Сериозно, вие запознати ли сте с мъжката аудитория на GQ в България? Ако имате някакви квоти за хомосексуални, защо просто не си кажете в прав текст?

Пристигнал е по-рано (преди мен!) и вече удобно се е разположил в коженото канапе

Tова може би е знак да спрете да закъснявате за срещите си…. Juuuust sayin’… Also знам, че гледам мн порно, ама като кажеш кожено канапе първата ми асоциация е casting couch… IF you know what I mean…

„младите маркетинг експерти се държат така, сякаш другите не съществуват“ – и ние, разбира се, трябва да поощряваме това поведение!

Пита за… кои марки ще работи. Обикновено иска да са международни, но все още не знае, че най-голямото предизвикателство е да се създават и разработват локални марки.

Пич, това и аз го знам, а хал хабер си нямам от маркетинг. Може би е време да се замислите доколко всъщност е опитен този човек… И има ли си представа къде се намира.

Интересува се… дали колегите му са пушачи

Сериозно ли? От всичко, което можеш да питаш на света, ти ще питаш точно това? Нима ако ти предложат 5 бона заплата ОБАЧЕ всичките ти колеги са заклети пушачи, ти ще откажеш работата само заради това? Всъщност кво значение има? Пушенето в офиса е забранено така или иначе, а ако искаш да се социализираш с тях в някое заведение след работа – забраната за пушене пак си важи. Така че за чий питаш тоя малоумен въпрос? Кому е нужно, пич?

В мотивационното писмо пише за… каузите си. Споменава, че му е важно да се храни с биологично чисти храни и че не иска да работи за бизнеси, които вредят на околната среда.

Явно не знаем разликата между кауза и личен избор. Това дали се храня с джънк или с био си е личен избор, а това че работя в eco-friendly компания далеч, ама далеч не означава, че имам кауза. Кауза е примерно всяка събота и неделя да ходиш по Витоша и да събираш боклуци, или де да знам.

Всъщност остана ли някой бизнес, който да НЕ вреди на околната среда или да НЕ е пряко свързан с друг бизнес, който да й вреди? Бая ще се позапънете да отговорите с „да“ на този въпрос.

Някъде във всичките тези описания ми се губят някакви реални аргументи защо този човек ти е полезен – например дали има образование в тази сфера, дали и какъв опит има – ей тия съвсем баналните неща, които по принцип се правят на първичен подбор. Но явно на интервюто те остават на заден план, щото нали е важно да си био-еко.

Иначе ако всичките служители в твоята компания съвпадат с профила на въпросния кандидат (или обратното), няма лошо – взимайте го. Още по-хубаво пък ако наистина е кадърен.

Просто казвам, че HR-ите имат супер нереалистични и субективни критерии (което формално не е така, ама на практика си е баш така) и ако някога сте се чудили що не са ви се обадили след някое интервю, то не е защото не ставате. Напротив, вие сте супер яките пичове. Просто някой такъв потен гей с асиметрична прическа се е харесал повече на HR-ката. Нема драма.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

12 Responses to Моят идеален кандидат за работа е… хипстър

  1. anadinkova каза:

    Въпреки, че днес имам ужасен ден и принципно не би следвало да имам и минута време – изчетох всичко и така се смях!!! Толкова претенциозно „изказване“ от страна на професионалист не бях чела от много време насам, а коментарите ти са много на място. Аз съм силно впечатлена от описанието – описва се the perfect catch/date или идеалният кандидат за работа? Според мен чичко Фройд би имал много какво да коментира по този така добре начертан профил на идеалният кандидат за работа!

    • sugarfreenora каза:

      То и аз днес уж съм много заета с разни неща, но като ми попадне такова безумие, няма как да го подмина 😀 Най-лошото е че някой ден сигурно ще разчитам на такива хора да ме вземат на работа…

  2. Ema каза:

    Това е поредното доказателство, че се правим на толерантни към „различните“, към хората “ с тънки вратовръзки“ и „асиметрични прически“, за да хвърлим прах в своите и в очите на околните, т.е., понеже не ходим пеша на Витоша и, понеже всеки ден се храним с джънк фууд, искаме да проявяваме толерантност към хората, които деминстрират еко отношения към храната и въздуха си. И това е поредният ни жалък опит да задоволим съвестта си и да се направим на „модерни“ и „готини“ …

  3. Lucifer каза:

    Мхммм аз като ходя по интервюта лежерно, а в някои случаи дори ядосан ??? По дяволите … няма да си намеря работа!

  4. Master каза:

    HR-ите са най-безполезната пасмина във всяка по-голяма компания. Тъй-като не разбират от квалификацията на хората, които са ги сложили да наемат те задават най-малоумните въпроси, които са им щукнали след задочното по психология. И естествено или изтърват кадърни кандидати или наемат малоумници.
    Ами че, как един HR, може да оцени маркетингов специалист? Ами никак. Може да го оцени друг маркетингов специалист. Ако не е такъв, би трябвало да се позаинтересува от професионалната му биография и портфолиото.
    Обаче неее, трябва да ти изтрещят с някакви супер малоумни въпроси от рода на:
    – Как се виждате след 5 години в нашата фирма? – Ми като шеф, който ще те изрита!
    – Какво хоби имате? – Отглеждам паяци и късам крилцата на мухите преди да им ги пусна!
    – Бихте ли поканили шефа си на рождения си ден? – Естествено бе, в компанията от 200 човека с рождени дни през ден той най обича да си губи времето да ходи на рождените дни на хора, чиито имена не знае.
    И т.н. до безкрай…
    П.П. Досега съм ги баламосвал без проблем, макар да са супер досадни, но трябва да ги заобиколиш, докато попаднеш на някой дето наистина знае какво да те пита.

    • sugarfreenora каза:

      По принцип си прав, че за подбор на тесен специалист не върши работа единствено HR, но обикновено в повечето компании на някакъв етап от подбора кандидатът бива „прослушван“ И от мениджъра на конкретния отдел, в който ще работи, или пък от евентуалния му пряк ръководител. Работата на HR-ите не е да са тесни специалисти в сферата, в която функционира фирмата им, но пък много помага все пак да си имаш някакъв хабер от това какво се случва в тази сфера – безспорно е така.

      И за друго си прав- много малоумни HR-и има, но то с всяка професия е така. Често пъти пък и исканията на служителите (тук не говорим вече за подбор) към HR-ите също са доста малоумни.

      Иначе за интервютата… то си е цяло изкуство да задаваш правилни и смислени въпроси, но за съжаление доста „професионалисти“ прибягват към онлайн списъци с най-често задавани въпроси, които реално не им вършат никаква работа. Абе безумията са колко щеш, пък и темата е интересна, със сигурност може много да се каже по въпроса 🙂

  5. Borislav Dyankov каза:

    Браво Нора, ако бях собственик на някоя компания веднага бих те взел на работа като HR специалист без значение, че нямаш опит. В коментарите ти има достатъчно здрав разум и логика, които съм чувал в разсъжденията на много малко хора от HR сферата. Повечето от тях наизустяват някакви клишета относно управлението на човешки ресурси и си ги повтарят като мантри, а действителността около тях в повечето случаи е съвсем различна. Да речем чуват, че в някоя фирма правели performance management и talent management и хайде давай и те да го правят в компанията, в която работят. Ама това защо се прави, как се прави и т.н. няма значение – важното е да не изостават от другите. Познавам ейчари, които следят какви HR практики се внедряват в компании като Google например и сляпо копират и въвеждат тези практики в компаниите, в които те работят. Аз не съм точно ейчар, но от моя опит съм разбрал, че One size does not fit all, т.е. това което работи или е въведено в една компания не е задължително да работи или да се въвежда в друга компания. За съжаление част от ейчарите нямат критично мислене и се увличат от някаква мода в областта на HR практиките. Поне наблюденията ми за България са такива.

    Поздрави за добрия материал!

    • sugarfreenora каза:

      Здравей и благодаря 🙂 Надявам се да си запазя здравия разум и когато започна реално да се занимавам с HR, но ще видим – там предизвикателствата са големи 😀

  6. Минувач каза:

    Нора поздравления за блога – сам знам че не е лесно да се пише редовно, а ти го правиш с емоция и желание.

    Мисля че в този случай не бих се съгласил с твоята критика на описания кандидат. Описанието на „идеалния кандидат“ е твърде специфично, и ти много успешно спориш с конкретните характеристики, като тайно обвиняваш автора в дискриминация („ами ако не съм фен на GQ, не ставам ли?“).

    Мисля че описанието на идеалния кандидат става по-разбираемо (и смея да кажа смислено) като се замислим за това какво ни казва за един човек това че кара колело до работа, че яде здравословно, че има каузи, че отделя внимание на това как се облича и че му пука за планетата ни. Какъв е този човек, какви са навиците му, как вижда той ролята си в света, какви са ценностите му?

    В първоначалната статия въпросните характеристики остават да висят във въздуха, и са уязвими за критика като твоята, и затова толкова успешно деконструираш аргумента и. Жалко че специалистката не е уточнила какво и говорят на нея изброените характеристики и кои желани характеристики за кандидата тя приема че те предполагат. Това би направило интервюто и много по-разбираемо.

    Наистина ме разсмя с порното – тази искреност не е смущаваща, но е рядко срещана.

  7. Мимс каза:

    номер 1 as usual

  8. По-добра каза:

    Поклон, Нора, попаднах на това „случайно“ и вече преравям с кеф и останалата част от блога ти. Нямам и грам намерение да защитавам Георгиева и стила й, който е христоматиен пример за „cheesy“. Само ми хрумва, че тя се е опитала (безкрайно калпаво факт) да сподели нещо, в което и аз вярвам: „You can teach people skills, but you cannot teach people attitude“. Там е и ролята на т.нар. HR да извади лакмуса за „attitude“, който си е изградил на база житейски и / или професионален опит и да замери та белким попадне на ентусиаст с умения и характер… В някои компании търсенето на „неродени моми / момци“ е чисто и просто лакмус за компенсаторните механизми, които задвижват въпросните шефове и / или HR-и-комплексари но това си е тема за цял блог..

  9. Stefan Vasilev каза:

    Винаги е приятно да попадне човек на гледна точка, различна от клишетата и наизустените фрази, плъзнали като чума из професионалните и бизнес ситуации. Поздравления!

    Иначе към преобладаващото негативно мнение към HR специалистите нека добавя и едно мое не особено любовно усещане към консултантските фирми in general. Не можеш да си подредиш кочинката и ще платиш на някой да ти я подреди отвън? Че за какво си шеф тогава? Какъв авторитет имаш ако в собствената си фирма в собствената си сфера не можеш да се справиш? 🙂

    Поздрави, Нора! Ще следя с интерес 🙂

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s