Отчуждаване на имоти* или identity crisis**

*Това не е правен текст. Говори се за бременност в него => може и да не го четете.

Нали я знаете онази приказка, в която всички вярваме: „Каквото и да ти се случи, когото и да загубиш, винаги имаш себе си“.

Булшит.

Аз тази година никого не успях да загубя, но за сметка на това в мене успя да се зароди един малък пришълец. И някъде по пътя този малък пришълец успя да ме изтика от собственото ми тяло и от собствената ми глава. Отчужди ме, един вид. Принудително или не е спорен въпрос.

Не знам дали пришълчето е наследило ината ми и пословичния ми нахалитет или непримиримостта на баща си (най-вероятно по малко и от двете), обаче успя да се намърда удобно в мен и на моето Аз постепенно започна да му става тясно.

Не ме разбирайте погрешно – въобще не ми пречи, че онова малкото расте и постепенно започва да ме рита все по-силно и да ми затиска всевъзможни органи, нерви и кръвоносни съдове, за които преди не бях и чувала. Нито ми пречи, че през пет минути ходя до кенефа, щото нали. Свикнах с тия работи.

Даже аз съм от късметлийките, защото не съм повръщала, не ми е било гадно, не съм се мъчила до този момент и подозирам, че до края ще е така. Може би това е едно от предимствата да забременееш преди 25 или пък просто първата бременност „винаги е по-лека“… БГ-мами, вие сте с теориите, аз не знам. (Всъщност „лека“ бременност е оксиморон, защото никак не е леко да мъкнеш 3 кила бебе и още толкова околоплодни води и секви други чудесии в корема си, повярвайте ми).

Та не ми пречи, че постепенно в собственото ми тяло започна да става по-тясно (или по-широко, зависи от перспективата, де).

Проблемът е в главата ми. Вече няма място за мен в нея, вече е пълна с мисли за малката футболистка, за битовизми, за бебешки креватчета, епидурални упойки, протектори за зърна, помпи за кърмене и т.н. Звучи УЖАСЯВАЩО и ПОТРЕСАВАЩО, нали?

Някъде по пътя цялата тая увереност в себе си и усещането, че „вървя по план“ се изпариха и дадоха място на страха. Опитвам се да се науча, че страхът е толкова нормален в такава ситуация, колкото болката при естественото раждане, че даже може би е *полезен*, но засега не сработва.

Вече не съм аз шефа. Може би и бебето не е шефа. Шефа е онзи фетус в главата ми, който ще се роди заедно с дъщеря ми и ще ми даде още една социална роля – тази на майка.

Обаче като съпоставя двете неща – Нора и Майка… И реакцията ми е нещо от сорта на: http://www.youtube.com/watch?v=qORouZ-qOgg

Да бе, знам – спокойно. Знам, че то като родиш и като ти тикнат тая магическа синьо-лилава слузесто-пихтиеста и ревяща маса в ръцете, любовните хормони и майчинските инстинкти изведнъж плисват и не спират да текат вовеки веков, като некъв рог на изобилието едва ли не. ЗНАМ!

На това разчитам, всъщност.

Че иначе си е ебало майката.

Абе не ме слушайте мене. Хормоните ми го говорят. Това не е преувеличение. Питайте Аспарух, който преди две седмици ме завари в банята в едно състояние, в което редувах рев и необуздан побъркан смях през 5 секунди. Дъмбълдор не би позволил това.

** Много се колебах дали да пусна този текст точно днес и точно след предния, да не вземат порядъчните люде със слаби сърца да ме анатемосат, задето съм на път да дам живот на отрочето си, при положение, че очевидно съм твърде проста селянка и цапната в устата и бъдещото ми дете е обречено да израсне в една неблагоприятна за него среда. Обаче знаете ли кво, телефонът на ДАЗД е публично достъпен, можете да сигнализирате за мен по всяко време след 20 юни. Междувременно едно голямо FUCK YOU ако си мислите, че ще оставя некви анонимни тролове да определят дали ставам за майка и как бих се справила в ролята си на такава. Нема нужда да ми казвате, аз и сама си знам, че не ставам за майка. Ама никой не се е родил научен, bitch.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

5 отговора към Отчуждаване на имоти* или identity crisis**

  1. annahells каза:

    Страхотна си, bitch🙂

  2. Yana каза:

    По някаква прекрасна синхронична (не-)случайност току-що прочетох този текст. You might appreciate.
    http://www.eatthedamncake.com/2013/03/28/writer-with-baby/

  3. Pingback: Какво да очакваш, когато “очакваш” | Нора без захар.

  4. honeyjj каза:

    Reblogged this on u will find the way and commented:
    из дневниците на Нора – бъдеща майка и още нещо🙂

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s