Какво знам за парите на 24 години

Освен че ги обичам, разбира се.

1. Знам че е хубаво да почнеш да си изкарваш сам парите от момента, в който влезеш в университета. Колкото по-независим си и колкото по-рано започнеш да бъдеш независим, толкова по-добре.

2. В този ред на мисли ако си над 25 години, ако живееш в голям град и още нямаш *някаква* работа и живееш с родителите, лично според мен не ставаш. Ако си на 30+ и все още живееш с родителите си, и ако си мъж, дори можеш да минеш за жалък.

3. Никой не ти е длъжен. Нито да те издържа, нито да ти помага. Трябва да се научиш да се оправяш сам.

4. Ерго хората, които „чакат“ на държавата, са кауза пердута. Особено младите такива.

5. Пердетата са адски скъпи. Както и мивките. Както и мебелите като цяло. Ако ги купуваш със собствени пари са дори по-скъпи.

6. Почти невъзможно е един млад човек да спестява пари в момента в България. А е хубаво.

7. Не е срамно да си признаеш „не мога да си позволя това“.

8. Кредитната карта и кредитите като цяло са адски кофти идея. Ако искаш нещо, но нямаш парите за него – бачкай повече, спестявай и търпи. Научи се на delayed gratification.

9. Да те оберат не е най-лошото нещо на света. И все пак си монтирай врата със стабилна ключалка и никога не си носи парите и документите в едно портмоне.

10. По-скъпото невинаги е по-хубаво. И все пак за някои неща си струва да се изръсиш с повече пари.

Вероятно ще има доста несъгласни с мен по някои точки. Аз самата съзнавам, че всичко е доста условно и т.н. И че може би донякъде съм привилегирована.

ALSO:

Не се възприемам като част от „бедния български народ“ и колкото и мизерно да живея, никога няма да го направя. „Бедният български народ“ е израз, целящ умишлено да провокира съжаление, състрадание и усещане за несправедливост и дисбаланс. Аз лично не желая в нито един момент от живота ми да бъда съжалявана. Също така не желая да повярвам, че благосъстоянието ми е в нечии други ръце, освен в моите собствени. „Бедният български народ“ малко ми звучи като „Многострадалната Геновева“. Не ща да бъда многострадална, вечно мрънкаща Геновева, на която всеки друг й е виновен, но не и тя самата. Не желая държавата да ми помага, нито да ме издържа. Нито смятам, че богатите трябва да плащат повече само, защото са богати. Социализмът е изглезил хората твърде много. Не подкрепям протестиращите и смятам, че голяма част от тях са малоумници. И до болка ми е писнало да чета самоцелни лични драми за мизерния живот, изпълнен с лишения, на семейство „X“.

Може би звуча арогантно. Може би изглеждам жестока. Може би приличам на разглезено богаташко момиченце, на което всичко му е било поднасяно наготово. Но не съм. Не ме познаваш, така че млъкни.

Аз съм просто един млад човек с вътрешен локус на контрола.

Ако не знаете кво означава това, потърсете в уикипедия.

Ако сте с „леви“ възгледи, стари, гледате на този текст твърде насериозно, или просто си търсите човек, с когото да се заядете в Интернет – сори, не мога да ви помогна. ОбъркАли сте блога.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

23 отговора към Какво знам за парите на 24 години

  1. voxyvoxy каза:

    1. Повечето които го правят работят нископлатена и нискоквалифицирана работа и се отразява върху нивото на образованието им, изобщо не е препоръчително докато учиш да работиш освен ако не работиш това за което учиш
    6. Парите са за да се харчат и/или инвестират, инфлацията изяжда всякакви спестявания и е пълна безсмислица да се пести (тва баба ти ли го каза, хехе заядливо да попитам)
    7. Не е срамно, но не е и необходимо да го правиш, по-добре да го пропуснеш или ако си го казваш да е пред себе си, средата е твърде агресивна
    8. Отново с това пестене хаха, т.е. не си купувай жилище сега, ами чакай 30 години като събереш? единственият проблем с кредитите е че не всеки си прави добре сметката във възможности – стабилни доходи и посценява нивата на лихвите.
    9. Сложи си СОТ и не дръж големи ценности/суми в дома си

    • sugarfreenora каза:

      1. По-добре нискоквалифицирана, от колкото никаква според мен. И при липса на опит и наличие на нискоквалиф. труд няма как да е високо платена така или иначе. На образованието може и да НЕ пречи – аз съм жив пример.
      6. За инвестицията съм съгласна. Иначе не говоря за дългосрочни спестявания (т.е. да спестяваш цял живот). Според мен не е зле да имаш резерв „за черни дни“ в банката. Или за непредвидени ситуации.
      7. Съгласна🙂
      8. Бих изтеглила кредит, за да си купя собствено жилище, или за да стартирам свой собствен бизнес. Това са единствените две причини. Има много хора обаче, които теглят кредит за щяло и нещяло – за какви ли не дреболии. Това според мен е кофти практика. Мисля че хората масово не си правят добре сметката и не знаят как да управляват кредитите си и парите си като цяло.
      9. Много полезен съвет🙂

  2. Серж каза:

    Защо за бога, чустваш нуждата да защитавяш възгледите си, като хейтваш евентуалните тролове?

    • sugarfreenora каза:

      Не разбирам коя част от текста интерпретираш като хейт към евентуални тролове.

      • Серж каза:

        Последната🙂 Не ме разбирай погрешно, дори нямам мнение за същината на поста ти. Просто се стъписах, на „ако си мислиш, че не съм права си смотаняк“ kind of thing в края.

        Все едно очакваш тескта ти да е публикуван като коментар под порното в замундата : )

      • sugarfreenora каза:

        Everybody is entitled to their own opinion. Объркали са блога, в смисъл че нямам никакво намерение да споря/ да се обяснявам на такива хора и просто са попаднали на нещо, което евентуално би ги ядосало/подразнило, когато са могли да си цъкат щастливо в нета. Просто са попаднали на грешното място, това имах предвид.🙂

      • Серж каза:

        And yet you do. Дори преди да са се появили ; )

      • sugarfreenora каза:

        Не знам как бих могла да отговоря на това. Щом мислиш така – аз съм ОК с това🙂

  3. tzvetelin каза:

    Не мога да се съглася само с 4. и 8.
    Държавната работа си има своите отговорности, трудни моменти и напрежение също както в частния сектор.
    Кредитите по някога са необходими, например за реализация на проект или заболяване на близък.

    • sugarfreenora каза:

      Не сме се разбрали явно. Нямам нищо против държавната работа и нямах предвид съпоставка м/у държавен и частен сектор. Това е съвсем друга тема. Имах предвид хората, които разчитат главно на държавните помощи и смятат, че държавата е длъжна да ги изкара от мизерията и всячески да им помага.

  4. voxy каза:

    относно ALSO частта, която пропуснах – ЕВАЛА
    за точките след уточнението за кредитите само 1 остана, но пък 1 е оправдана жертва за да не живееш при родителите си😉

  5. tzvetelin каза:

    Reblogged this on WordPress блог на Цветелин Панчев and commented:
    Правилно разбиране за парите на 24 годишна възраст

  6. bozhkov каза:

    като имахте такова голямо желание за моята млада лява мисъл😉
    1. абсолютно съгласен – преди да вляза в университет имах точно два дни платен трудов стаж и съответно ниска, хм, да го наречем, трудова етика и висока доза мрънкане и мързел. и няма как да кажа че не е полезно – дори нискоквалифицирания труд е полезен за изграждането на някакви навици и организираност сред мързеливото ни и глезено поколение.
    2. малко е нагло от моя страна, тъй като съм на 3-4 хиляди километра от родителите си, но не виждам нищо лошо в това децата да живеят с родителите си и обществената стигма е малко смешна. не говоря за тези които буквално са отглеждани от родителите си – както и да го гледаме едно-две поколения в една къща са доста по-издръжлива икономическа единица
    3 и 4. безполезно е да чакаме нещо от държавата в този ѝ вид и настояща функция, да🙂 колкото до оправянето сам, цинично или не, за момента е печеливша стратегия.
    7. това е отговор на неправилно зададен въпрос.

    и стигаме до същинката в параграф ALSO, където може би неочаквано съм съгласен (не е чак толкова неочаквано). това обобщение за „бедния български народ“ е продукт на кофти идеология – едно постоянно натякване за собствена несрета и сочене на пръсти към какви ли не виновници. една патова ситуация за периода след 89′ който може да бъде обобщен – излъганите надежди за капиталистическа свобода и високи доходи без да се загуби относителната сигурност и стабилност на калпавите комунистически режими. това е жалкото очакване за държавата-майка, която всъщност я няма. тук стигаме и до протестите – съгласен съм с тебе, не защото и аз бих ги нарекъл малоумници, а защото бяха до голяма степен загуба на обществена енергия (от моя гледна точка защото в България (и в световен мащаб) по ред причини отсъства съвременна лява алтернатива) и защото адресатът беше неясен, какво се търсеше остана въпрос и всичко за кратко време беше погълнато от политическия хаос. и тук можем да съжаляваме за това че лявото политическо пространство е задушено от монопола на БСП и от вносната американска реторика и отношение против левите идеи.
    моите политически убеждения не са социал-демократични, че да скандирам за високи заплати и доволни обезщетения. също така не са породени от носталгия към фиаското на комунистическите режими от 20ти век – сляпата национализация или раздутата държавна администрация която да храни половината народ не са адекватно решение.
    ПП: не съм сигурен доколко това, което написах, има смисъл. иронично, това мога да го отдам на това че трябва да смесвам работа и учене и това не е винаги толкова лесно🙂

    • sugarfreenora каза:

      Мисля че беше достатъчно смислено и провокира доста въпроси в мен. Много точно допълнение на частта „ALSO“, което подкрепям напълно🙂 Интересно ми е каква според теб е адекватната съвременна лява алтернатива?

      • bozhkov каза:

        в общ план, мекото социално-демократично ляво се е вгълбило в една анти-austerity политика и своеобразен икономически реваншизъм, и също така все повече и повече се дискутира идеята за basic wage – определена надница която всеки да получава, достатъчна да се издържа така че да не е зависим от работа и прочее. според мене това са лигави и/или мъртвородени идеи😀 смятам че такива опити за връщане към държавата-майка на запад и соц-а тук са безсмислени. и понеже тъкмо четох едно есе на ленин в което, както си се е опитвал да обясни НЕ(И)П, извежда една много интересна идея – не трябва да се страхуваш да загърбиш постигнатото досега и да започнеш отначало, запазвайки основните си идеи. или иначе казано – вместо да се опитваш да направиш системата по един или друг начин по-солидарна, по-хуманна или нещо от този сорт, мисли в посока смяна на системата на структурно ниво🙂 за съжаление, до колкото виждаме това не дава резултати(адекватна алтернатива), което не ме спира по никакъв начин да съм привърженик на идеята. и именно понеже нямам какво да посоча като решение, съм принципно съгласен с твоето виждане, приемам го като един вид how-to да оцелееш в едни вълчи времена.

  7. Todor Samardzhiev каза:

    1. Решението по тази точка не е толкова просто и очевидно, колкото изглежда отстрани, мисля аз. Част от моите колеги доста си опропастиха професионалното развитие, прибягвайки до нискоквалифициран труд. От друга страна, аз примерно намерих чудесна работа по специалността, но ми се наложи да прекъсна (временно (надявам се)). Работил съм и трицифрен брой часове за седмица. Човек трябва да се научи да преценява ситуацията – няма съвет, толкова коректен, че да замести рационалното мислене.
    2. Съгласих се.
    3, 4. Също и тук, обаче не е толкова лесно да убедиш хората. Някои си изживяват целия живот с усещането, че светът им дължи нещо. „България не ме обича, а аз съм егати пича!“, както се пееше в някаква песен. Който не му харесва, има 2 варианта пред себе си – първи и втори терминал на летище София. Айде бегом да мием чинии от другата страна на земното кълбо!
    5. Честно казано, много ми олекна като почнах да си купувам нещата със собствени пари. Препоръчвам! Почнах да харча и по-разумно… предполагам, че това имаш предвид и ти.
    6. Тук малко се разминаваме😉 Пестенето на пари няма място в дивия капитализъм, мисля аз. Ако си сигурен, че хлябът ще е 6 стотинки килото и след 20 години – може, но сега е твърде рисковано. Баба ми е спестявала цял живот… накрая инфлацията й ги изяде и жената си купи фритюрник с каквото беше останало🙂
    7. Дори е полезно!
    8. Аз ги виждам като етап в развитието на обществото. Метод да се стимулира пазарът. Чак лоши не бих казал… програмистите имаме една аналогия с кирките. Последните като цяло са едно доста полезно оръдие на труда и много хора са успяли да вкарат градината си в ред с тяхна помощ, но ако не внимаваш, може да ги настъпиш и да се нараниш.
    9. Moга да дам пример как ни е спасявала от грабеж липсата на желязна врата, но все пак ще се съглася с теб.
    10. Разбира се!

  8. Krasi74_2002 каза:

    Съгласна съм, че всеки трябва да се издържа сам, а не вечно да чака на някой друг да му оправи дереджето. Най-малкото е, че учи на отговорност.

  9. Aleks каза:

    Нора, да си призная за първи път попадам на блога ти, но статията ти е доста добра. Сигурно може да се спори по някои от точките, но същината ти е безспорна.
    „Бачкане му е майката“ – тук включвам работа, втора работа, учене, допълнителна квалификация, социални дейности, доброволчески дейности, себеусъвършенстване, нетуркинг и каквото още се сети човек.
    Самосъжалението и хейтът не са градивни.

  10. Nick Georgiev каза:

    Много много много харесах! И не виждам никакъв хейт, а истината под формата на звучна плесница🙂 Идвам от уебкафето, където прочетох статията, за да ти кажа БРАВО!

  11. inni4ka каза:

    Страшно съм съгласна с теб🙂

    Особено за намирането на работа и многострадалния български народ, който пълни кафетата денонощно, псува работодателя си ако онзи (видиш ли!) има изисквания към него, мрази хората, които с пот на челото са изкарали това, което имат, ако външно изглеждат по-заможни от него и същевременно иска: да получава повече пари независимо дали има потенциала да ги изработи, да плаща по-малко данъци (нали богатите трябва да го плащат това) и от общината да нямат наглостта да го глобяват като не спазва закона по някакъв начин…Хайде, fuck off! Няма знаещ, можещ и сериозен човек, когото нито един работодател да не иска да наеме. Или преглъщаш, че си „с висше“ и ако много ти трябват парите ставаш ок с това да работиш малко по-нискоквалифицирана работа, или стискаш зъби и реалистично оценяваш къде условията са подходящи за твоите умения и се бориш докато някъде те харесат. С протест на улицата работа не се намира.

    Само за едно нещо не съм напълно съгласна. Макар аз самата да се изнесох на 18, все пак мисля че има случаи, в които е ок един мъж над 30 да живее с родителите си. Баща ми носи парите вкъщи от 20 и няколко годишен и след определен момент запова да издържа изцяло родителите си в къщата, която баща му навремето е построил. Такъв тип съжителство е признак на отговорност към по-възрастните и грижа, така че невинаги „под един покрив с родителите“ означава, че те са тези, които се грижат за теб и че ти нещо не можеш да се оправяш🙂

  12. egigova каза:

    Много се радвам, че попаднах на този пост! Супер е, че си толкова млада, а си се замислила над тези въпроси. Изчетох и останалите коментари и се радвам, че има и други, които разсъждават в тази посока. Аз работя във небанкова финансова институция и наблюденията ми са, че българинът има ниска финансова култура. Не ми се иска да навлизам в редовните обобщения, които ти си конкретизирала вече в отделните точки, винаги съм се учудвала как в голямата си част нашите сънародници инвестират толкова много енергия и ресурси с обратен знак, вместо да се потрудят. За ерго хората-има ги навсякъде по света, но у нас май са повече.
    Аз лично съм възпитана в духа на няма друг виновен, освен аз самата и колкото повече знаеш, толкова по-независим си, за което съм много благодарна на моя баща. Започнах работа на 14- лятна работа, но все пак работа, за да мога да отида със съученици на море. По врема на цялото си следване-редовно в СУ съм работила-не по специалността си, но достатъчно квалифицирана работа. Учението не ми е пострадало, дори напротив даде ми повече организираност и амбиции. Смятам, че е възможно, въпрос на личен избор.
    Живях в чужбина, там на 18 имаш лек шут в Д-то и оправяй се. Тук, не знам кога това ще се промени. Но по-лошо от това да живееш в с родителите си над определена възраст, и то за мъж, е да си мъж, да живееш на гърба на родители и близки, женати да бачка, а ти с бира в ръка да казваш, че не те оценявали и затова няма да работиш. Вероятно има и други примери.
    Но има светлина в тунела и тя ще се разнесе от такива като теб Нора🙂
    Успех! Продължавам да следя блога ти!

  13. Никола каза:

    Taка за самоиздържането, за отговорността и локуса на контрол си 100% права и все пак не може да се очаква от всички да са с толкова високо самосъзнание и като изключим няколко броящи се на пръстите на едната ръка малки и развити държави, целта на висшата класа в повечето страни е нисшата да бачка и да не мисли много-много. В този ред на мисли в БГ условията е адски трудно да постигнеш този екзистенц минимум за един млад човек – да се самоиздържаш… Аз също съм на 24 и живея сам и плащам сметки от заплатата си… Но с 500 лв месечно няма как да си позволиш някои надстроечни дейности като кино, почивка, дрехи и т.н. Като цяло реалността формира в мен множество комплекси ( като комплексът „финансово грозен“) и единствения начин по коийто аз мисля че мога да ги изкореня е имиграция. Така или иначе не разчитам на никой тук – навън по същата схема мога да постигна много повече. Ако някой твърди обратното или не е ходил в „белите страни“ или в България разчита в по-голяма степен на семейството да му помага.
    Поздрав – блогът е много добър🙂 Замислям се и аз за нещо подобно.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s