Кога ще е сватбата?

Рано или късно в разговора с всеки добър познат, който не съм виждала от сто години, изниква любимият ми въпрос: „И кво, кога ще се жените?“ Понякога се усмихвам и изръсвам нещо нелепо и майтапчийско като отговор, понякога започвам да се оправдавам, че сега нямаме пари за сватба, а понякога просто забелвам очи и се правя, че не съм го чула този въпрос.

Обаче сега ще ви кажа какво наистина мисля, защото след поредната снимка на поредната млада двойка, на която им предстои да предприеме тази „важна стъпка“ в живота си, вече не можах да се сдържа.

Ще се омъжа… скоро, но това никак не е важно за мен. И абсолютно не виждам причина, поради която то трябва да е важно за вас.

Не вярвам в сватбите. Твърде съм практична, за да вярвам в тях.

Не смятам, че сватбата е „важна стъпка“ от живота на двама души. Стъпките преди и след нея са далеч по-важни. За мен сватбите са нещо като абитуриентски бал за двойки, където всички си обличат хубавите дрешки за една вечер и изглеждат щастливи и изпълнени с надежда. Истината обаче е, че както зрелостта не настъпва с абитуриентския бал, така и умението да живееш пълноценно с един човек не настъпва с подписа или клетвата към Бог, която си положил.

Наблюдавам обаче все повече хора около мен, които се женят. Не знам дали има някакъв възход на сватбите или просто съм на такава възраст, в която е нормално хората около мен да се женят, но е факт. Все повече и повече избират да го направят.

Не ги обвинявам. Сигурно е хубаво. Просто казвам, че за мен един подпис не значи нищо. И че не ми трябва халка, която да ми напомня, че съм избрала да принадлежа на един човек „докато смъртта“ или някакви там други неприятни обстоятелства ни разделят.

Освен това наистина нямам пари за нещо такова. Не знам колко излиза една сватба, но знам, че определено бих могла да си вложа парите в нещо по-продуктивно и смислено. Например в собствен бизнес.

Иначе е лесно мама и тате да я платят сватбата, така всеки може. Ама не бих искала това да ми се случва. Просто не смятам, че мама и тате са длъжни да подкрепят финансово избора ми на партньор. За мен моралната подкрепа в това начинание е мноооого по-важна и ценна.

Същото важи и за всички мои приятели, роднини и близки, които бих поканила на една евентуална сватба. Уж ги събираш да ги почерпиш за това, че най-накрая си намерил щастието, обаче твоята сватба е финансово ангажираща и за тях – защото трябва да ти направят подарък – и то хубав подарък, все пак се жениш, за бога. Прокрадват се изрази и коментари като „е вярно, сватбата е скъпа, ама тия пари ще си ги избиеш от подаръците“ и какви ли не други чудесии. Вижте сега. Може би е вярно, но аз не искам да влагам пари в глупости, след което да ги „избия“ на гърба на приятелите си, които ще се чувстват морално ангажирани да ми направят хубав подарък. Цялата ситуация е малко „Давам ти, за да ми дадеш“, облечена в бяло и полята с шампанско. Или в българския случай с ракия и скара.

Знам, че… ама то всъщност не е така… ама то уважението, любовта и световния мир… обаче точно така си изглежда, да ме прощавате.

Та така. Ще се омъжа, да. Когато имам пари за това. Когато намеря време за това. Но ако очаквате да си сложа банер „До сватбата остават X месеца, Y дни и Z часа“, просто няма да се случи.

Всъщност когато го направя едва ли ще разберете, защото няма да има много снимки, няма да има пищна рокля и тържество, вероятно дори няма да съм облечена в бялo. Най-много да си сменя статуса и фамилията във Facebook. Но и това не е гаранция.

 

ПП: Този текст донякъде е и опит да разясня на всички „заинтересовани“ страни, че всъщност „проблемът“ с това, че не се женим с Аспарух, не идва от него, както повечето очакват. Всъщност той много повече държи на тези неща и малко ми се сърди, че все отлагам в търсене на подходящия момент. Та така, спрете да го обвинявате момчето и да се съмнявате в него, „проблемът“ е в мен, аз съм сбъркана.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

13 Responses to Кога ще е сватбата?

  1. my point exactly!!! 🙂 за една сватба се бяхме изпокарали колко да е скъп подаръка, като един познат твърдеше, че трябва да дадем по 80лв на глава. казах му, че е луд и че и да ги имам няма да ги дам. м/у другото след сватбата, тия хора съм ги виждала точно 1 път за около 20мин.

    после въпросният познат и той се ожени. и много държеше да отида на сватбата, въпреки че знае много добре какво мисля по въпроса. дълга история. на кратко, никой от тези хора вече не е в живота ми.

    но на вашата бих дошла, ама ти знаеш де! 🙂

  2. Ana каза:

    И аз така съм сбъркана, но вече 10-та година подкарахме. А повечето със сватбите – почнаха да се развеждат и пак да си сменят статусите и имената във ФБ. За въпросите обаче: когато на хората им писне да те питат кога/дали ще се жениш, ще започнат да те питат: ами второ дете кога, а? Има си хора, които умират да ти се бъркат в живота – това е положението 🙂

  3. Alex каза:

    Хей, може ли едно контра мнение?
    Изобщо не си сбъркана, задаваш правилните въпроси:)
    От моята гледна точка – сватбата ни беше един приказен ден, в следствие на година приготвяне и на 6 страхотни години връзка:)
    Въобще деня, като такъв, беше незабравим, но подготовката и осмислянето на този акт беше по-важното за нас.

    Някои хора не се женят заради роклята, подаръците или пиенето.
    Някои го правят, защото наистина искат да покажат на света, че връзката им е стабилна и са ангажирани един с друг. Мисля, че въпрос на отношение Един към Друг. И точно това ексклузивно понятие, прави сватбата различна от абитуриентски балове и прочее …
    Някак си, да кажеш нещата на глас (и пред близки), ги прави още по-реални.

    Халката на пръста, ми напомня често, че сме си дали зóра, защото си заслужаваме; че всичко това не се прави с лекота и че непрекъснато трябва да полагаме усилия, за да продължава да е така добре между нас.

    Успех със сватбата ви!

    • sugarfreenora каза:

      Разбирам и тази позиция и не я отричам, макар че за мен лично не е толкова важно да покажа на света, че имам стабилна връзка. Важното е ние с мъжа ми да си го знаем, другите просто нямат значение. Освен това аз никога не бих прекарала година в подготовка за един ден, освен ако не става въпрос за събитие, от което да зависи животът ми оттук нататък. Не мисля обаче, че сватбата е такова събитие. Поне аз не я чувствам като такова 🙂

  4. olix каза:

    Знаеш ли, аз мисля, че е по-хубаво хората да сключват брак. По ред причини, които по-скоро се различават от типичните български настроения, отколкото да се съгласуват с тях, и определно не са в традиционния патриархален дух 🙂 Няма да изпадам в подробности тук, за да не отклонявам темата.
    Уточнявам, че аз ненавиждам сватбени и абитуриетски церемонии, особено в българския им вариант. Но всяка двойка може да избяга от тях. Може да отиде тихичко и да си подпише в гражданското, без да мисли за костюми, ресторанти, оркестри и подобни дандании. Ако държат на религиозна церемония – и тя може да се организира тихо и без много шум. Може да отидат на море, планина, на корабче, в задния двор на кооперацията, или където им душа поиска. Може да поканят само свидетели. Може да поканят приятели и да пият след това бира в някоя кръчма или в парка. Двойката сама трябва да си определи какво иска и да не се интересува от мнението на когото и да било. Напълно съм съгласен с теб, че е важно вие двамата да го знаете, другите нямат значение.

  5. Ivo_An каза:

    Нашата „сватба“ се състоя в една специална вечер, която си подготвихме двамата един на друг, и в която двамата си разменихме халки. Нямаше гости, приготовленията не траеха повече от няколко часа, няма снимки. За мен беше специална именно, защото се случи по начина, по който го искахме. Халката има някакво символично значение за мен, не че без нея забравям да обичам партньора си, но ми е хубаво в натоварен работен ден примерно да я погледна и да се сетя за него. Също съм на мнение, че един подпис и едно голямо тържество, което струва цяло състояние, не е повод за коренна промяна в живота на човек и не е необходимост, за да обичаш някой и да създадеш семейство с него. Семейството е усещане, а не официален документ. Често са ми казвали, че ако моята двойка имаше право в тази държава на официален брак, нямаше да мисля така. Честно казано, съмнявам се, че са прави.

    • sugarfreenora каза:

      Много красиво и истинско звучи 🙂 И все пак ако бяха разрешени еднополовите бракове, щеше ли да сключиш официален такъв, макар и в по-интимна церемония?

      • Ivo_An каза:

        Иска ми се да можех да преценя обективно, но не мога напълно. Предполагам бих сключил официален брак, ако партньора ми предложи, но не бих държал на това, а моя партньор не е от най-романтичните и не знам дали някога би му се приискало, дори да беше възможно 🙂 . Живяли сме известно време в държава, където еднополовите бракове са разрешени, честно казано на никой не му мина през ума да предлага брак там, ние много от преди това си се определяме като семейство. Може би след време щеше да ни се прииска да е официално, ако бяхме останали там, не знам. Но във всеки случай не мисля, че ако бяхме сключили брак, това щеше да промени отношенията ни.

  6. iffi каза:

    Нека разгледаме сватбата от 2 части.
    1. брачната институция – граждански брак – за него не ти трябват пари, прави се в гражданското, напълно безплатен е, ако не искаш да ти пеят и рецитират неща, трябват ти само 2ма свитедетели, които може да хванеш от улицата и нищо повече. (Е, и малко кръвни изследвания, и свидетелство от психиатър).
    Защо някой би искал да се обвърже в граждански брак си е лично негова работа, режим на общност, име на жената/децата, вечна любов за пред хората и т.н., всеки си има причини.

    2. сватбата като ритуал – като всяко друго подобно нещо – абитуриентски бал, пътувания по света… – е инвестиция в спомени. И като повечето такива инвестиции в спомени, струва пари, колко пари – зависи от това какви точно спомени искаш да си създадеш, може и с рокля, може и без, може в църква, в ресторант, на поляна в гората, с оркестър, без оркестър, с хоро, без хоро, с подаръци, без подаръци, с фотограф, с роднини, без роднини, всеки може да си избере. Ако нечии роднини настояват за определен ритуал или определени неща, които да се случат на сватбата, това е проблем в комуникацията с роднините, а не в самата концепция за сватбата.

    Накратко, това, което исках да кажа, е че всеки си харчи парите, за да си създаде спомени, както намери за добре. Стига да не си продадеш бъбрека или да не се обвържеш с кредит за 10 години напред заради едната сватба, всичко друго е приемливо, стига да се харесва на главните действащи лица 🙂

  7. ggg каза:

    как да тълкувам Бог с главна буква? правопис или специално отношение?

    • sugarfreenora каза:

      Нямам специално отношение към Бог, защото не съм вярваща, нито пък религиозна. Пиша го с главна буква заради хората, които са вярващи, за да не се почувстват засегнати или обидени по някакъв начин, че не зачитам избора им да са вярващи в определена религия.

  8. cruel каза:

    so, you are getting married…congratulations…I’m in my late thirties and wedding invitations show up in the mail frequently…and having been in a few wedding I can strongly say that generally I don’t want any of it …,but in particular : I don’t need 100+ ppl that I barely know, I don’t want tables with numbers on, I don’t want seating charts with couples in one corner and singles in the other, I don’t want men in cheap suits , sizing each other with “ So, what do you do for a living? „, I don’t want bored waitresses/caterers, I don’t want wedding registry, I don’t want sucky DJ’s
    But I’ll take the cake though

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s