За оnline приятелството: има ли смисъл?

Едно време, може би преди повече от 10 години, когато тепърва навлизах в използването на Интернет, бях много въодушевена от идеята за чатовете и че можеш да си пишеш с някой непознат, след което да се видите IRL и да си станете приятелчета (или дори гадженца). Тази схема съм я минавала доста пъти – къде успешно, къде неуспешно и мога да кажа, че една солидна част от приятелите ми днес са именно „придобити“ по този начин – чрез активна комуникация онлайн.

Последният такъв приятел го забрах преди около 2-3 години, когато вече социалните мрежи бяха настъпили активно и когато започна да става все по-странно и нежелано непознати хора да те заговарят в нета (забележете, преди десетилетие това беше желаното, нормата!) И днес съм изправена пред въпроса дали да не го направя отново този номер и има ли смисъл.

Туитър ми дава възможност да „следя“ много хора и една малка част от тях си струва наистина да ги превърнеш в твои приятели или поне познати, с които разцъквате отвреме навреме и говорите от онези хубави дълги разговори за живота от нещата на по чаша кафе примерно. От мен се иска просто да бъда активна и да кажа на даден човек – здравей, наблюдавам те, кефиш ме и мисля че имаме много общо помежду си, хайде да излезем някога да полафим и т.н.

Тази активност не ми е вродена и ми е коствало много усилия и социални саможертви, за да я придобия. Въпросът е има ли смисъл от всичко това?

Просто вече имам усещането, че всичко е казано и изговорено. А и не бих могла да знам как човекът отсреща ще реагира на подобна активност и дали действително преценката ми за него е била правилна. Но тези неща така или иначе няма как да ги узаеш, преди да си ги проверил лично.

Може би е смешно и дори жалко, че хора си забират приятели онлайн – но за мен оправданието е следното: работата ми е свързана с интернет, социални мрежи и следене на хора и тенденции – просто няма как тази част от живота ми да стои изолирана в един ъгъл и да не се просмуква в останалите аспекти като личен живот и приятели. За бога, дори с мъжа ми се запознахме на едно от първите #tbb-та. (СМЯТАЙ!)

Ако говорим за някакво съотношение – хора, с които съм се свързала ч/з интернет към хора, с които съм изградила връзки IRL – мисля, че процентите все пак са някъде 60/40 в полза на връзките IRL. И все пак онлайн запознанствата са си, или поне бяха, решаващ фактор – поне при мен.

Интересно дали само за мен е било така и какво ще е бъдещето на онлайн запознанствата след настъпването на социалните мрежи?

Има ли въобще смисъл днес, тук и сега, да се запознаваш с нови хора по този начин? Доколко са трайни този тип връзки?

Не знам, лутам се между тези въпроси и ми се струва, че няма смисъл и че вече нямам и много място и време за такива хора в живота си, но пък от друга страна още един диамант или перла в кутийката със скъпоценности никога не би била излишна.

Боже, колко е грозно да сравняваш хората с камъни, било то скъпоценни.

Advertisements
Публикувано на personal, thoughts. Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to За оnline приятелството: има ли смисъл?

  1. Според мен, сама си отговорила на въпроса си. Все пак си срещнала мъжа си по този начин. Оставам с впечатлението обаче, че не са ти писнали хората онлайн, ами хората като цяло. 🙂

  2. Винаги, когато ми се е приисквало да споделя на някого, че го харесвам и ще ми е много приятно да го срещна в „реала“, ме спира мисълта, че може да ме вземе за ненормална… прекалено навлизаща в някакво „лично“ пространство и прочее „таа па“. И си мълча.

  3. cruel каза:

    meeting ppl online… online dating included? I actually met one of my best friends answering an ad for a roommate..I’ve also been on a blind date, which wasn’t successful , but you wouldn’t give up after a bad date in real life , so why do it here? I think ppl ought to approach online interactions just like a real life ones

  4. Не думам каза:

    Абе „едно време“, когато имаше SkypeMe и мастодонтът Fb си стоеше зад граница, беше нещо съвсем различно! Сега от страх „този/тази да не ме наклюкари публично с истинското ми име“ хората гледат да нямат взимане-даване с „непознати“ в нета. От там се получава и парадоксът – интернет ни предлага множество социализиращи възможности, а ние (вече порасналите) се дърпаме от тях. От друга страна сегашните порастващи никога няма да си представят какъв кеф беше да намериш някой в Skype на линия, да не знаеш нищо за него и след едно доволно количество изписани думи, да се срещнете. 😀

  5. masamieiri каза:

    Аз си представям прогресията в комуникацията оналайн по следния начин. Първо IRC беше страшно нещо, вълнуващо, всеки заговаря всеки и си има някакви там „приятели“ някои от които никога не е виждал. След това имахме ICQ и Skype и сами почнахме по малко да ползваме irc защото в който сме искали да общуваме той е бил в списъка и по някое време с възрастта май почваш да се задоволяваш с по-ограничен брой контакти. Май човек като стане на 23,4,5 вече почва по малко да се занимава с този вид общуване. Излезе от употреба този вид общуване и както казваш даже е странно. Но гледам тинейджърите във фб как комуникират и да ти кажа, доста прилича на Mirc само че е малко по-шарено и не се събират по интереси, което си е недостатък. Всеки се запознава с всеки, чати си с всеки и по всяко време и не е толкова странно. Макар, че преди имаше общи чатстаи, сега няма такъв аналог в социалните мрежи, „стената“ не си е същото нещо. Честно казано на мен ми липсва този вид общуване понякога.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s