Безсъние

След като трета или четвърта нощ поред имам проблеми със съня, реших да понахвърлям няколко мисли тук, да споделя някои неща, не че имам много какво да ви кажа, просто трябва да ми мине някак времето до сутринта. Пък колко блогове са написани само колкото да минава времето…. защо не и моят да няма един такъв текст в себе си?

Първото нещо е, разбира се, свързано с бебето. Всички ме юркат да напиша текст за това какво е да имаш бебе, защото вероятно очакват нещо сатирично-забавно. Обаче да ви кажа на мен нито ми е сатирично, нито ми е забавно. Не съм полагала толкова грижи за някого през живота си и ми е странно. Майчиният инстинкт е едно човъркащо усещане, точно както ме човърка когато нещо не си е на мястото си, така ме човърка и когато бебето ми е в несигурни ръце. Иначе тия приказки за безкрайната майчина любов ми се струват малко пресилени, особено когато бебето ми реве неудържимо и съм неспособна да го успокоя. Но вече се напасваме и се научавам малко по малко как да я успокоявам. С други думи, придобивам увереност като майка. Хората около мен обаче, с много малки изключения, не ми помагат това да се случи по-бързо, Родителите ми са доста припряни и имам чувството, че понякога ме гледат обвинително и смятат, че все още не съм достатъчно добра майка.

Не знам обаче как бих могла да бъда по-добра майка, при положение, че честно казано ама никак не бях готова за това и нямах време да се подготвя. Казвате, че девет месеца са достатъчно време и това сигурно е така, обаче аз направих грешката да ги използвам за други неща – ремонти, университети и какво ли още не. И сега изведнъж съм хвърлена в един оркестър от мокри памперси, безпричинен рев, но и много стапящи сърцето бебешки усмивки.

Другото нещо, за което ми се иска да поговоря, е чакането. Осъзнах, че прекарвам нездравословни количества време в очакване на нещо, вместо да живея тук и сега. И това е доста грешен подход. Казвам го на всички като мен, които с нетърпение очакват следващите почивни дни, следващото лято, следващата визита при лекаря (ако въобще е възможно да очакваш нещо такова с нетърпение, де) или там каквото. Живейте днес и не чакайте, защото времето си минава и един ден се обръщате назад и осъзнавате, че цял живот сте чакали едно голямо нищо, чакали сте да умрете. Чакането е особено трудно за нетърпеливите хора като мен, които искат да живеят тук и сега, но според техните собствени правила, които не включват delayed gratification.

И третото нещо, което искам да споделя, е нещо голямо за мен. Винаги съм се съмнявала, че нещо не ми е наред, но това лято ме диагностицираха с точност. Здравейте, аз съм Нора и имам биполярно афективно разтройство и умерена до лека депресия. Вероятно вие се притеснявате да прочетете това повече, от колкото аз се притеснявам да го споделя. Не се притеснявам да споделя и, че въпреки че тази година бе белязана с най-щастливото събитие в живота ми дотук – раждането на Сияна – лятото за мен бе ужасно труден период и нямам търпение то да свърши. Не се притеснявам да споделя, че ми беше гадно, че бях като заспала от всичките тези лекарства, с които ме дрогираха, нито се притеснявам да споделя, че по-слаба не съм се чувствала никога досега в живота си. Не се притеснявам да споделя всичко това с вас, познати и непознати читатели, защото всичко това е вече зад мен и аз успях да го преодолея с помощта и безрезервната подкрепа на Аспарух и семейството ми. И макар и семейството ми да е пълно с твърдоглавци, аз ги обичам всичките до един.

Сега остава да гледам напред към един живот изпълнен с детски смях и много спокойни нощи, не като тази.
И да спра да чакам.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Безсъние

  1. Ivo_An каза:

    Да, съгласен съм с това за чакането, макар че преди да го прочета днес в поста ти, като че ли не бях се замислял, и аз вечно съм в очакване на нещо, а когато това нещо все пак се случи и свърши, после се усеща някаква празнота.

    Иначе честито сдобиване с наследник 🙂 . И браво, че си се справила с другите проблеми.

  2. casadimaya21 каза:

    Въпросът с чакането е именно „капанът“, в който попадат повечето майки. Хубаво е, че го осъзнаваш, а осъзнаването на една илюзия, всъщност, е единственото, което може да се направи по въпроса с илюзията… 🙂

  3. fresh cuts of life каза:

    това с майчинския инстинкт и как трябвало веднага да разбереш всичко, защото е инстинкт е умряла работа. преживях нещата, които опиваш и не намирах удобно наместен под кожата ми този инстинкт. ама само да ме видиш сега…синът ми е на 19 и аз се вълнувам много повече от него за първият му работен ден, за университета му …. та така, всичко с времето си

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s