Безсъние

След като трета или четвърта нощ поред имам проблеми със съня, реших да понахвърлям няколко мисли тук, да споделя някои неща, не че имам много какво да ви кажа, просто трябва да ми мине някак времето до сутринта. Пък колко блогове са написани само колкото да минава времето…. защо не и моят да няма един такъв текст в себе си?

Първото нещо е, разбира се, свързано с бебето. Всички ме юркат да напиша текст за това какво е да имаш бебе, защото вероятно очакват нещо сатирично-забавно. Обаче да ви кажа на мен нито ми е сатирично, нито ми е забавно. Не съм полагала толкова грижи за някого през живота си и ми е странно. Майчиният инстинкт е едно човъркащо усещане, точно както ме човърка когато нещо не си е на мястото си, така ме човърка и когато бебето ми е в несигурни ръце. Иначе тия приказки за безкрайната майчина любов ми се струват малко пресилени, особено когато бебето ми реве неудържимо и съм неспособна да го успокоя. Но вече се напасваме и се научавам малко по малко как да я успокоявам. С други думи, придобивам увереност като майка. Хората около мен обаче, с много малки изключения, не ми помагат това да се случи по-бързо, Родителите ми са доста припряни и имам чувството, че понякога ме гледат обвинително и смятат, че все още не съм достатъчно добра майка.

Не знам обаче как бих могла да бъда по-добра майка, при положение, че честно казано ама никак не бях готова за това и нямах време да се подготвя. Казвате, че девет месеца са достатъчно време и това сигурно е така, обаче аз направих грешката да ги използвам за други неща – ремонти, университети и какво ли още не. И сега изведнъж съм хвърлена в един оркестър от мокри памперси, безпричинен рев, но и много стапящи сърцето бебешки усмивки.

Другото нещо, за което ми се иска да поговоря, е чакането. Осъзнах, че прекарвам нездравословни количества време в очакване на нещо, вместо да живея тук и сега. И това е доста грешен подход. Казвам го на всички като мен, които с нетърпение очакват следващите почивни дни, следващото лято, следващата визита при лекаря (ако въобще е възможно да очакваш нещо такова с нетърпение, де) или там каквото. Живейте днес и не чакайте, защото времето си минава и един ден се обръщате назад и осъзнавате, че цял живот сте чакали едно голямо нищо, чакали сте да умрете. Чакането е особено трудно за нетърпеливите хора като мен, които искат да живеят тук и сега, но според техните собствени правила, които не включват delayed gratification.

И третото нещо, което искам да споделя, е нещо голямо за мен. Винаги съм се съмнявала, че нещо не ми е наред, но това лято ме диагностицираха с точност. Здравейте, аз съм Нора и имам биполярно афективно разтройство и умерена до лека депресия. Вероятно вие се притеснявате да прочетете това повече, от колкото аз се притеснявам да го споделя. Не се притеснявам да споделя и, че въпреки че тази година бе белязана с най-щастливото събитие в живота ми дотук – раждането на Сияна – лятото за мен бе ужасно труден период и нямам търпение то да свърши. Не се притеснявам да споделя, че ми беше гадно, че бях като заспала от всичките тези лекарства, с които ме дрогираха, нито се притеснявам да споделя, че по-слаба не съм се чувствала никога досега в живота си. Не се притеснявам да споделя всичко това с вас, познати и непознати читатели, защото всичко това е вече зад мен и аз успях да го преодолея с помощта и безрезервната подкрепа на Аспарух и семейството ми. И макар и семейството ми да е пълно с твърдоглавци, аз ги обичам всичките до един.

Сега остава да гледам напред към един живот изпълнен с детски смях и много спокойни нощи, не като тази.
И да спра да чакам.