Damn you, Aubrey Graham

Ето ви една случка от малкия град

Вчера си бутах количката с 3-месечното бебе в нея и го видях на улицата.

Онзи, който преди година щеше замалко да ни раздели с Аспарух, ако…

Разхождаше си кучето пича, можете ли да си представите колко тривиално си разхождаше кучето. Обаче в момента, в който ме видя, мина на другата страна на
пътя. И по-добре. Защото не мога да го погледна в очите. Хубаво е, че се избягваме, защото честно казано не знам какво бих могла да си кажа с него. Само преди
година бях като Марни от „Girls“, която отива в склада да си прасне една, след като Буут Джонатън й прошепна в ухото „Предупреждавам те, че първият път, в
който правим секс, може да се уплашиш малко, защото аз съм мъж и знам как да правя нещата“. Колко пъти съм си лягала по този начин…

А сега той ме вижда да я бутам тази количка и какво ли си мисли? Нищо чудно, че минава на другата страна. Аз бих направила същото. Дали за да спестя
неловкостта, дали защото ми е гадно. Макар че на него едва ли му е гадно.

Всъщност на мен ми стана гадно. И то не защото го видях, а защото когато го видях, нещо ме жегна отвътре. И после като се прибрах вкъщи веднага си пуснах
Drake (което е музикалната версия на това, което Марни прави). А през нощта го сънувах.

Оф, за какво въобще става въпрос. Ебаси тийнейджърските истории, честно. Искам да се стегна малко.

А сега нека си пуснем това и да се престорим, че аз нищо не съм написала и вие нищо не сте прочели.

I’ll be here just swangin’

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

4 отговора към Damn you, Aubrey Graham

  1. Има си хора, с които подобни неща ни се случват, когато ги видим…нещо сякаш те жегва в ребрата и ти напомня за конкретна случка, момент или усещане. Шибано е и то доста, но е в реда на нещата. Рано или късно тия хора се забравят…а защо все още не са забравени – аз си го разбирам, че просто съм искал да направя нещо с тоя човек, не съм могъл и този факт ме дразни, за това и го помня. Е, една такава подобна, дето за малко не ме раздели с … я забравих, но едва, когато се появи друга, която да си заслужава усилията. А всъщност беше и още е пълен боклук, хах.

  2. Пеньо каза:

    Само едно не разбрах – какъв беше смисълът на тази публикация?! Защото наистина ми е тъпо, че я прочетох.

    • sugarfreenora каза:

      ми смисълът беше да си излея каквото ми тежи в личния ми блог. ако нещо ти се струва тъпо от самото начало – защо си правиш труда да го четеш? пусни си песента и се радвай на живота😉

      • Пеньо каза:

        Ее да, песента е супер. Само се озадачих, че си си направила труда да пишеш цялото това горно. Надявам се следващата публикация да е от редките хумористични. Дано.😀

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s