Нашите деца никога няма да водят нашите недовършени битки, както ние направихме с битката на нашите родители.
Нашите деца няма да са тук, за да ги водят.
Защото никой нормален, обичащ родител не би искал децата му да стоят в тази вече изгнила отвътре държава.
Тези малки цветя не могат да растат в градина поливана с омраза, ксенофобия, мафия и всякаква друга помия, погълнати от плевелите на безразличието.
И докато техните родители биват призовавани да емигрират, те ще бъдат призовавани да се върнат. Не за друго,а просто защото вече няма да има кой да плаща данъци, нито пък скъпите такси на ректора в УНСС.
А може би не съм права, не знам. Може би в момента говори обезвереното ми Аз, на което му е болно и грозно да гледа случващото се.
Само в едно съм сигурна – никой вече не се надява, че „те [децата] ще ни оправят“, както нашите родители се надяваха за нас. Защото истината е, че ако не сме способни сами да „оправим“ себе си и държавата си, не заслужаваме децата ни да растат в нея.
Или по-скоро те не го заслужават.
Нора без захар. 
Браво, Нора, много точно и добре казано! Но все пак се надявам думите да са дошли от моментно отчаяние. Младостта е вяра и сила, не се отказвайте.
И пишете, прекрасно го правите.
Точно така е. Нашите деца няма да са тук. Не трябва да са тук. Те заслужават много по-добър живот.
Братя българи… колко хубаво е това обръщение! По темата мога да пиша с часове, защото и аз мисля за това. Учителка съм и майка- големите мои болки. Не ме възприемайте като черногледа, струва ми се ,че самата истина не е никак весела .Ще цитирам Недялко Йорданов- нещо писано в началото на така наречената демокрация – “ Приижда новият потоп на зли талази, момчето ни ще ни спаси , ще ни опази“…Не, нашите млади хора вече са закърмени с болестта на този век- егоизмът И така – ще тръгнат да се самосъхраняват в чужбина , а какво остава след тях… това не ги интересува. България- жална майчица…
Прекрасен текст! Поздравления