Downhill

Научих се да пия кафето си без захар. След няколко години списване на „Нора без захар“ (дори не знам колко вече) се научих да го пия без захар.

Не е толкова горчиво.

Дали обаче се научих да гледам на реалността без захар по-обективно, премахвайки черния филтър? Не знам.

Спомням си отделни мигове, отделни фрагменти, в които съм била щастлива. И се питам дали някога ще бъда пак толкова щастлива. А дали ще бъда още по-щастлива?

Вече почти не пиша тук.

Хората се шегуват, че спират да пишат, защото са щастливи.

Аз спрях да пиша, защото имам чувството, че вече всичко е изказано.

Празно е по средата. Там, където не си нито горе, нито долу.

Или може би с годините станах твърде цинична, а за да пишеш, трябва да си поне малко романтик. Любов, вяра, чувства, емоции, преживявания, път… Всички тези думи ми предизвикват една леко насмешлива усмивка и умерено гадене. Ето за този цинизъм говоря – от най-лошия вид.

Всичко това е толкова лично, че не съм сигурна дали в крайна сметка ще го публикувам.

Понякога имам чувството, че и най-близките ми хора са чужденци, с които не можем да се разберем. Понякога е за добро.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

2 отговора към Downhill

  1. За да пише човек е нужно да измисля, да изпитва необходимостта да измисля и да чувства, че това е непреодолима воля, от която няма как да избяга. Независимо дали това ще са истории, преживявания или идеи и обяснения, които в първия момент са нещо ценно за нас самите. Ние сме тези, които виждаме смисъла, ползата, удоволствието и съответно изпитваме удовлетворението от това. Желанието да пишем идва от съзидателното начало, което имаме и следваме вътре в нас, така че чувството, че вече всичко е казано е леко пресъхване на волята и енергията, които генерират това начало и е по-скоро символ на криза, която всеки изживява. А цинизмът е символ на духа на обществената ни среда, която може да се каже, че е ужасно некадърна и покварена и ако човек реши, че трябва да се примири с нея, той просто се предава пред тези некадърност и поквара, което само добавя към безизходицата. От друга страна, писането е символ на свободомислието и е основна среда за противопоставяне на цинизма на живота, който ни заобикаля. Право на избор, тоест свободата на всеки един се състои в това дали да се примири с цинизма на света около нас или да се опита да стане част от свободомислието, което е единствената надежда за коренната промяна, когато всичко около нас се раздира от необходимостта за нея.

  2. cruel каза:

    No grown man should walk around “ happy“…with a constant smile on his face…as the mayor of Realville I wanna grab him by the shoulders, shake him a lil’ bit “ …what are you,crazy? wake the fuck up?…“
    Life is a torment , with bits of happiness here and there. Simple

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s