Geography of bliss – the Bulgarian case

В момента чета Geography of Bliss на Eric Weiner – една чудесна книга за различните култури и възприятието им за това какво е щастие. Препоръчвам я на всеки 🙂 Има от всичко в нея – пътешествия, хумор, разсъждения, дори малко наука.

В момента съм до частта, в която се говори за Молдова – страната, която е най-нещастна според статистиката. Честно казано, откривам доста паралели с действителността в България, но и доста разлики.

Стана ми интересно и си представих какво ли бих казала аз на автора на тази книга, ако ми беше на гости и беше решил да посвети една глава от прекрасната си творба на нашата не чак толкова прекрасна България.

Може би главата щеше да бъде кръстена така: Bulgaria – Happiness is somebody else’s misery. В унисон с известния шопски лаф: „Не е важно на мене да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле“.

Щях да му разкажа, че хората тук обичат да се надцакват. Обичат да надцакват и системата по всевъзможни начини, защото това ги кара да се чувстват по-големи. Доколкото може да бъде голям един тарикат на дребно.

Щях да му разкажа за омразата и липсата на разбиране към всички, които са различни от нас. И да го попитам според него възможно ли е една нация да е истински щастлива, ако живее в омраза?

Щях да го заведа в някое село – например село Розово. Да си поговори и с хората там. Защото България далеч не е само и единствено София, нейните фенси-шменси фасадни заведения, създаващи илюзията, че може би тук не е чак толкова зле.

Поне имаме култура. За разлика от доста други държави, които или са достатъчно богати, за да си купят чужда култура (Катар) или пък са бедни и опоскани като Молдова. Обаче не се гордеем много с културата си. Или поне не ни личи. Доста хора около мен не могат да изиграят дори едно право хоро. Не знаят за някои типично български обичаи и традиции. Не знаят дори как да пишат правилно на собствения си език. Но с голямо удоволствие и охота заимстват от чужди култури. Няма лошо – целият свят е едно голямо село и това е нормално. Но все пак трябва да знаеш от къде си, от къде си тръгнал и какво те прави различен.

Уайнър обича да пита хората, с които се среща, два въпроса – дали са щастливи и какво според тях е щастието.

Ако ме беше попитал, щях да му кажа, че за мен щастието е да знаеш някои неща и никога да не научаваш други – и да знаеш кое си струва да знаеш и кое – не. Но това е само една възможна дефиниция.

Дали съм щастлива? Като цяло да. 8 от 10 – мисля, че е доста добре. Мисля, че много хора тук са щастливи, или поне имат редица причини да бъдат- просто избират да не ги виждат. Избират да бягат от щастието си, преследвайки „трябва“ и „искам“. Търсят щастието си все някъде другаде, а истината е, че то е вътре в нас.

Мрачни мисли за една мрачна действителност са това. Но пък винаги много се радвам, когато една книга дотолкова успява да провокира размисли в мен, че се спъвам по улиците, защото не внимавам къде вървя, зарила поглед някъде в неопределеното.

 

 

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Geography of bliss – the Bulgarian case

  1. cruel каза:

    Life is anguishing , life sucks, and once you accept that life sucks , it becomes easier to deal with. I think we are deluded into thinking that everyone is happy , and you are the only one who is feeling lonely …for most ppl, life is a grind, life is a bore, life is difficult . Maybe you are the exception and not the norm, maybe you are lucky. There is no happiness, happiness is fleeting, it exists here and there….in small moments , but basically it’s a flat line of difficulty for the average person…….then you get sick, and you suffer and you die a horrible death usually alone at home or in a hospital……and once you accept ,that that’s the deal- that’s it! It isn’t that bad…and there is no single path for the modern man, or simple solution . Everything is part of the whole, in other words, you just gotta deal with life’s burdens. Life isn’t a bowl of cherries. Life is going to leave you alone, a lot….and teach your child how to be alone a lot…in order to be alone a lot, because he’s gonna be alone a lot when he grows up. Toughen yourselves up ,people….other than that I got no strong feelings on the matter.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s